Не бърши сълзи без ръкавици
(мое заглавие; вж. бележките по-долу)
За превода
Започнат на: 10.01.2016 Прекъснат на: 15.03.2016 Продължен на: 12.10.2016 Приключен на: 24.11.2016
Първа публикация: 20.02.2017 - Замунда.SE
Вид на превода: от субтитри (английски: I серия, II серия, III серия; шведски: I серия, II серия, III серия).
Изходящ език: английски и известно количество шведски.
Повод за превода: защото филмът е невероятен. Иначе го открих съвсем случайно, докато си търсех нещо шведско.
(мое заглавие; вж. бележките по-долу)
За превода
Започнат на: 10.01.2016 Прекъснат на: 15.03.2016 Продължен на: 12.10.2016 Приключен на: 24.11.2016
Първа публикация: 20.02.2017 - Замунда.SE
Вид на превода: от субтитри (английски: I серия, II серия, III серия; шведски: I серия, II серия, III серия).
Изходящ език: английски и известно количество шведски.
Повод за превода: защото филмът е невероятен. Иначе го открих съвсем случайно, докато си търсех нещо шведско.
Първо започнах да превеждам от английските субтитри, макар че някои фрази там нацяло липсваха, а пък за други усещах, че нещо им куца. Тези усещания все повече зачестяваха, по средата на трета серия не издържах и тръгнах да търся шведски субтитри. Когато ги намерих, се върнах в началото и започнах да проверявам дума по дума. Наистина имаше много липси и неточности, затова съм много доволна, че направих проверката. Е, тя ми удвои работата и я удължи с повече от месец, но аз пак съм много доволна.
Бъдещи редакции: няма да има.
Не бърши сълзи без ръкавици
(2012, Швеция)
Разтърсваща драма за избухването на СПИН епидемията в Швеция и общественото отношение към хомосексуалните и ХИВ-позитивните през 80-те и 90-те години. История за любовта въпреки болестта и смъртта, но също за страха, стигмата, страданието, срама и самотата.
По едноименната трилогия на Юнас Гардел.
Непоклатим в своята вяра, младият йеховист Бенямин проповядва от врата на врата, докато един ден се озовава пред дома на колоритния гей Пол. Тази среща го подтиква да признае сам пред себе си нещо, което вътрешно отдавна е усещал: че той също е хомосексуален. На традиционното коледно парти у Пол Бенямин се запознава с 19-годишния красавец Расмус, наскоро пристигнал от дълбоката провинция в Стокхолм, за да живее най-после живота на мечтите си. Обзети от силни взаимни чувства, Расмус и Бенямин започват щастлива романтична връзка. И тогава в града идва болестта. (текст - мой)
Режисьор: Симон Кайсер
Сценарист: Юнас Гардел
Оператор: Стефан Кюленгер
Музика: Андреас Матсон
В ролите:
Адам Лундгрен - Бенямин
Адам Полсон - Расмус
Симон Й. Бергер - Пол
Емил Алмен - Сепо
Микаел Йонсон - Ларс-Оке
Кристофер Свенсон - Бенгт
Кристофер Берглунд - Рейне
Аника Улсон - Сара
Стефан Саук - Харалд
Буквалният превод на заглавието е "Никога не бърши сълзи без ръкавици". Аз го олекотих малко.
Омагьосва ме начинът, по който се въвеждат ретроспективните сцени във филма. Всеки конкретен спомен е предизвикан от някаква дума, произнесена в настоящето. И тази дума присъства и в двете сцени. По същия начин се свързват и събитията, които се развиват паралелно на две различни места. Това преливане е съвършено, но на български не винаги беше възможно да се запази буквалната нишка.
Целият път с влак от Омотфорс до Стокхолм изглежда така.
Орхуският университет е най-големият и вторият най-стар университет в Дания, открит през 1928 г.
Грют (Gryt) е миниатюрно селище на шведското балтийско крайбрежие, на около 240 км южно от Стокхолм.
Бухуслен (Bohuslän) е провинция в Западна Швеция. Провинциите били административни райони до 1634 г., когато били заменени от областите (ленове - län). Днес имат само историческо и културно значение.
Първата инфекциозна болница в Стокхолм отваря врати още през 20-те години на XIX век в зданието на бивша пивоварна в централния район Сьодермалм. През годините нуждата от по-модерно здравно заведение обаче нараства и през март 1890 г. градският съвет взема решение за изграждане на нова инфекциозна болница на изолирания хълм Албано край Рослагстул. Болницата (Roslagstulls infektionssjukhus) е открита на 18 септември 1893 г. с капацитет от 175 легла, но бързо се разширява и само след 15 години вече включва 10 самостоятелни отделения с пълно оборудване и персонал, административна сграда с жилища за персонала, кухня, параклис, перални и дезинфекционни помещения, морга, конюшни, хангар за карети и постройка за нощната стража. В болницата се лекуват заразни епидемиологични болести - жълтеница, пневмония, дифтерия, скарлатина, вариола, петнист тиф, холера. През октомври 1982 г. там постъпва първият диагностициран с ХИВ пациент в Швеция, 40-годишният норвежец Руар Клингенберг; той умира през септември 1984 г. и става втората жертва на СПИН в страната (първият смъртен случай е през август 1983 г.). До 1987 г. инфекциозната болница е единствената в Швеция, която приема серопозитивни, било то терминално болни или такива, които имат нужда от лечение на текущи, свързани със СПИН заболявания. За тези пациенти е обособено специално отделение, което често се оказва недостатъчно за всички болни. През 1991 г. болницата е закрита, а помещенията й започват да се използват от Стокхолмския университет и Кралския технологичен университет. С цел засилване сътрудничеството между двата университета, през 1999-2001 г. на хълма Албано е построен АлбаНова - университетски център по физика, астрономия и биотехнологии. Повечето бивши болнични сгради са реновирани и включени в състава на АлбаНова.
През 1987 г. към отделението по дерматология и венерология на Южната обща болница е разкрит Сектор 53 (Avdelning 53), в който са прехвърлени всички пациенти с ХИВ от Инфекциозната болница. В пиковите периоди на епидемията персоналът в сектора достига едва 48 души, които полагат грижи за няколкостотин - често 650 или повече - пациенти. В продължение на цяло десетилетие, поради липса на ефикасна терапия, тези грижи се състоят в третиране на опортюнистичните инфекции и физическо и психическо облекчаване на болките в терминалния стадий. Можем да добием представа как е изглеждал Сектор 53 от тези единствени две снимки, които успях да открия:
— творбата "Пиета" на фотографката Елисабет Улсон Валин от 1998 г., пресъздаваща малко по-различно Микеланджеловата "Пиета": вместо Дева Мария да държи в ръцете си сваления от кръста Христос, медицинска сестра държи умиращ от СПИН пред входа на Сектор 53. Жената, позирала като сестра, била напълно хетеросексуална, но работела в гей бар и била любимка на клиентите си. Те я чувствали като майка и дори я наричали "мамче", така че може да се каже, че медицинската сестра от снимката е майка на умиращия, точно както Дева Мария е майка на Христос. Разбира се, мнозина счели "Пиета" за кощунство, още повече, че заедно с още 11 "кощунствени" фотографии с библейски препратки тя съставлява изложбата "Ecco Homo", която била представена дори в една шведска църква! Но проблемът на възмутените си е техен проблем. Що се отнася до Елисабет Улсон, тя самата е изгубила много свои приятели в Сектор 53.
— снимката, публикувана в бр. 1/2011 на сп. "Insikt". Впрочем в това списание се твърди, че Сектор 53 е разкрит през 1988 г., но аз попаднах на по-надеждно, медицинско издание, както и на лични разкази на хора с ХИВ, които посочват 1987 за вярната година.
През 1996 г. в Швеция започва да се прилага антиретровирусната терапия HAART. За шест месеца тя намалява броя на лежащоболните в Сектор 53 наполовина, а една година по-късно те вече се броят на пръсти. Успехът на терапията и възможността за третиране на инфектираните с ХИВ във всяка обикновена болница прави съществуването на специално ХИВ/СПИН отделение излишно, което води до закриването на Сектор 53 през 1998 г.
Забележителното е, че информация за Сектор 53 откривах къде ли не другаде, но не и в официалния сайт на Южната обща болница.
При появата на СПИН в САЩ било забелязано, че огромна част от заболелите са хаитянски емигранти. Това родило спекулацията, че именно Хаити е източникът на мистериозната болест.
Според друга ранна теория хаитяните лепнали СПИН на американците през втората половина на 70-те, когато островът станал популярна дестинация за секс туризъм.
През 2007 г. биологът Майкъл Воробей от Аризонския университет представил своя теория, според която през 1966 г. един хаитянски турист на връщане от пътешествие до Конго пренесъл болестта в Хаити. А Конго, както знаем, е в Африка, а Африка, както знаем, е родината на СПИН, благодарение на някакво шимпанзе, което през 30-те заразило някакъв конгоанец (освен ако не бил камерунец). Как точно шимпанзето е заразило африканеца, особено при положение, че (както е опитно доказано!) шимпанзетата не могат да развият СПИН, остава загадка, върху която не ви е позволено да разсъждавате.
Според друга ранна теория хаитяните лепнали СПИН на американците през втората половина на 70-те, когато островът станал популярна дестинация за секс туризъм.
През 2007 г. биологът Майкъл Воробей от Аризонския университет представил своя теория, според която през 1966 г. един хаитянски турист на връщане от пътешествие до Конго пренесъл болестта в Хаити. А Конго, както знаем, е в Африка, а Африка, както знаем, е родината на СПИН, благодарение на някакво шимпанзе, което през 30-те заразило някакъв конгоанец (освен ако не бил камерунец). Как точно шимпанзето е заразило африканеца, особено при положение, че (както е опитно доказано!) шимпанзетата не могат да развият СПИН, остава загадка, върху която не ви е позволено да разсъждавате.
През 2011 г. умът на канадския д-р Жак Пепен родил друга теория. Тя тръгва от 1960 г., когато Конго придобило независимост и имало нужда от чуждестранни френскоговорящи специалисти, които да изградят основите на новата държавна администрация. 4500 високообразовани хаитяни заминали за Конго, а на връщане някой от тях донесъл заразата в родината си. После цялата му родина се заразила, а накрая заразила и Щатите, понеже обичала да им продава кръв и кръвни продукти, но не обичала да сменя иглите за всеки отделен кръводарител. В началото на 70-те САЩ внасяли от Хаити до 5-6 хиляди литра кръв месечно. Хаитяните се оказали високообразовани, но нискохигиенни.
И аз си имам своя теория. Прави ли ви впечатление, че Северна Америка упорито иска да намери телето под вола Хаити и периодично бълва нови хаитянско-африкански теории? А е много по-логично да търси телето под кравата САЩ, където през 1981 г. СПИН избухва първо в гей средите в Лос Анджелис (и другаде из Южна Калифорния). Чак на следващата година има диагностицирани хаитяни и африканци.
Факт е, че преди да станат ултратолерантни към гейовете, развитите държави са считали хомосексуалността за психическо заболяване и перверзия. А с тези неща трябва да се борим и да ги лекуваме, нали - това са правели и развитите държави. Съвсем открито, медицински и законно. През 60-те в САЩ на мода са били психоанализата и поведенческите терапии, през 70-те - аверсионната терапия (за предизвикване на отвращение у пациента към хомосексуалните влечения), библейските курсове и дори електрошоковата терапия. По него време публичното проповядване срещу хомосексуалните не се считало за хомофобия - ето например една статия в сп. "Тайм" от 12 февруари 1965 г., която ни убеждава, че е лесно да излекуваш гей, стига само той да се подложи на лечение. През 1980 г. хомосексуалността изчезва като заболяване от учебниците по психиатрия, но само за да бъде заменена с диагнозата "отклонение в сексуалната ориентация". Тази диагноза изчезва през 1987 г., но е заменена с "егодистонична хомосексуалност", описваща индивиди, които осъзнават своята хомосексуалност, но отказват да я приемат, поради което изпитват душевни страдания. Егодистоничната хомосексуалност продължава да фигурира и днес в Международната класификация на болестите на Световната здравна организация и спокойно може да бъде прикачена на всеки "скрит" гей. Което означава, че на колкото и толерантни да се правят, развитите държави биха предпочели гейовете да не съществуват. Нищо чудно през 60-те/70-те години американските учени да са измислили лек, който тихомълком да ги изтребва. Може би са се надявали, че гейовете ще си го предават само помежду си и СПИН няма да излезе извън тяхната общност. Той обаче излязъл. Та това, накратко.
Антиретровирусната терапия, или поддържащото лечение за хора с ХИВ, включва едновременното прилагане на няколко медикамента. Те ограничават размножаването на вируса, като го карат да създава дефектни свои копия, неспособни да инфектират нови клетки.
Факт е, че преди да станат ултратолерантни към гейовете, развитите държави са считали хомосексуалността за психическо заболяване и перверзия. А с тези неща трябва да се борим и да ги лекуваме, нали - това са правели и развитите държави. Съвсем открито, медицински и законно. През 60-те в САЩ на мода са били психоанализата и поведенческите терапии, през 70-те - аверсионната терапия (за предизвикване на отвращение у пациента към хомосексуалните влечения), библейските курсове и дори електрошоковата терапия. По него време публичното проповядване срещу хомосексуалните не се считало за хомофобия - ето например една статия в сп. "Тайм" от 12 февруари 1965 г., която ни убеждава, че е лесно да излекуваш гей, стига само той да се подложи на лечение. През 1980 г. хомосексуалността изчезва като заболяване от учебниците по психиатрия, но само за да бъде заменена с диагнозата "отклонение в сексуалната ориентация". Тази диагноза изчезва през 1987 г., но е заменена с "егодистонична хомосексуалност", описваща индивиди, които осъзнават своята хомосексуалност, но отказват да я приемат, поради което изпитват душевни страдания. Егодистоничната хомосексуалност продължава да фигурира и днес в Международната класификация на болестите на Световната здравна организация и спокойно може да бъде прикачена на всеки "скрит" гей. Което означава, че на колкото и толерантни да се правят, развитите държави биха предпочели гейовете да не съществуват. Нищо чудно през 60-те/70-те години американските учени да са измислили лек, който тихомълком да ги изтребва. Може би са се надявали, че гейовете ще си го предават само помежду си и СПИН няма да излезе извън тяхната общност. Той обаче излязъл. Та това, накратко.
Антиретровирусната терапия е силно токсична и предизвиква редица странични ефекти. Краткосрочните се появяват при започване на лечението и продължават от няколко седмици до няколко месеца (главоболие, гадене, повръщане, диария и др.). Дългосрочните се проявяват след години прием на медикаментите (сърдечно-съдови усложнения, диабет, остеопороза и др.).
ХИВ вирусът притежава изключителна способност да се изменя и приспособява. Така той избягва действието на антиретровирусните медикаменти и продължава да се размножава. В такива случаи медикаментите на пациента трябва да бъдат сменени.
— висок: от 5-10 хиляди до 1 милион или повече вирусни копия. В САЩ се предлага започване на антиретровирусна терапия на всеки, който има вирусен товар над 100000.
— нисък: между 200 и 500 копия. При нисък вирусен товар размножаването на ХИВ е значително ограничено, а рискът от прогресия на болестта е значително по-нисък.
— неоткриваем: под 50, 20 или 5 копия, в зависимост от чувствителността на теста. Тези числа са минимумът копия, които тестът може да отчете. Когато вирусният товар е толкова нисък, че е под този праг, вирусните копия не могат да бъдат открити от дадения тест и се казва, че вирусният товар е неоткриваем. Това не значи, че вирусът е изчезнал, а че размножаването му е силно ограничено и се контролира успешно от антивирусните медикаменти.
CD4 клетките, наричани още Т-клетки, са специфичният вид бели кръвни телца, които ХИВ вирусът атакува. Те също се измерват в брой на милилитър кръв. При здравите хора варират от 500 до 1400. При инфектиране с ХИВ броят им постепенно намалява. При стойности 200-350 клетки се предлага започване на антиретровирусна терапия. Когато броят на Т-клетките падне под 200, се поставя диагнозата СПИН. С антиретровирусното лечение се цели преотвратяване развитието на СПИН и повишаване броя на Т-клетките до оптималните за здрав човек стойности.
Т-клетките са особено важна част от имунната система. Точно те водят контраатаката срещу всеки вирус и го убиват. Когато броят им е силно занижен, имунната система се разрушава и човек започва да развива редица заболявания, които иначе не би развил. Проявата им при инфектирани с ХИВ означава, че вече е налице имунна недостатъчност, т.е. СПИН. Тези заболявания се наричат опортюнистични (съпътстващи) и макар иначе да не са задължително смъртоносни, именно те водят до леталния изход от СПИН. Сред тях са туберкулоза, пневмония, херпес зостер, херпес симплекс, лимфома, криптококова инфекция, гъбични инфекции, сарком на Капоши, деменция и др.
Т-клетките са особено важна част от имунната система. Точно те водят контраатаката срещу всеки вирус и го убиват. Когато броят им е силно занижен, имунната система се разрушава и човек започва да развива редица заболявания, които иначе не би развил. Проявата им при инфектирани с ХИВ означава, че вече е налице имунна недостатъчност, т.е. СПИН. Тези заболявания се наричат опортюнистични (съпътстващи) и макар иначе да не са задължително смъртоносни, именно те водят до леталния изход от СПИН. Сред тях са туберкулоза, пневмония, херпес зостер, херпес симплекс, лимфома, криптококова инфекция, гъбични инфекции, сарком на Капоши, деменция и др.
Преди появата на СПИН саркомът на Капоши бил изключително рядко заболяване. От началото на 80-те обаче се превърнал в първи кожен симптом при поне 50% от инфектираните с ХИВ. Саркомът на Капоши се причинява от човешки херпесен вирус 8 (HHV-8) и поразява кръвните клетки в малките кръвоносни съдове. Проявява се под формата на червено-виолетови или виолетово-кафяви релефни петна по кожата. При болните със СПИН петната са със сравнително малки размери, но засягат обширна кожна площ от лицето, врата и горната част на туловището, често - устната лигавица (небцето и венците), а понякога и стомашно-чревния тракт. Лезиите в устната кухина затрудняват говора и храненето, нараняват се лесно при дъвчене, кървят или се инфектират вторично. Саркомът на Капоши се среща 10 пъти по-често при хомосексуалните мъже в сравнение с останалите рискови групи.
Често след преболедувана варицела в детска възраст вирусът варицела зостер остава в организма и при отслабен имунитет в зряла възраст може да се активира повторно. Ако се случи това, човек развива херпес зостер - остро кожно заболяване, проявяващо се в обширни, силно болезнени обриви, най-често в областта на гръдния кош. Дори след отшумяване на обривите болките могат да останат задълго (дори цяла година!), както и да настъпят сериозни усложнения като увреждане на слуха, слепота, мозъчни възпаления и др. Херпес зостер не се свързва пряко със СПИН, но се среща по-често при серопозитивни.
Адресите на старото "Тими" и на новия "Хюсет" са официалните адреси на НАСР през съответните периоди.
Посетителите на "Конфети" я наричали помежду си Kofittan. Това е много лоша вулгарна дума за интимните части на кравата. В субтитрите я писах Дупката, което ми изглежда приемливо, още повече, че в българския език "Дупката" може да бъде прякор на всяко произволно избрано заведение.
През 1986 г. шведските власти, в опит да спрат разпространяването на ХИВ, взели на прицел т.нар. "гей сауни", както и видеоклубовете, макар че никой видеоклуб не бил предназначен специално за гейове, но пък повечето също разполагали с дискретни стаички. По всички медии се подела интензивна кампания срещу тези неморални места, сякаш те били единствените, където гейовете могат да правят секс. През октомври в парламента бил представен специален проектозакон и започнало проучване на опасността от гей сауните. По същото време НАСР се съгласила да сключи споразумение с властите за ограничаване възможността за сексуални контакти в сауните "Викинг" и "Men Only" и клуба "Video Pan". Съгласно споразумението персоналът на тези клубове преминал специално обучение, вътрешното осветление било засилено, някои затънтени ъгълчета били премахнати, на посетителите се раздавали безплатни презервативи, прожектирали се филмчета за безопасен секс, раздавали се брошури за безопасен секс, осигурени били консултации със специалисти.
Въпреки всички тези усилия Законът за забрана на сауна-клубовете и др. под. дейности бил приет на 4 юни 1987 г., влязъл в сила на 1 юли с.г. и сложил край както на "Викинг", така и на останалите гей сауни в Швеция, които и бездруго се брояли на пръстите на едната ръка. Законът забранявал всякакви "събирания на хора на общодостъпни места, чийто интериор или предназначение улесняват сексуалните контакти между посетителите", но видеоклубовете останали извън полезрението му. Организаторите на нелегални събирания ги заплашвала глоба или затвор до две години. До средата на 90-те полицията редовно провеждала хайки срещу гей сауните, но само в два случая се стигнало до подвеждане под отговорност на нарушители на забраната. Законът бил отменен на 1 юли 2004 г.
Въпреки всички тези усилия Законът за забрана на сауна-клубовете и др. под. дейности бил приет на 4 юни 1987 г., влязъл в сила на 1 юли с.г. и сложил край както на "Викинг", така и на останалите гей сауни в Швеция, които и бездруго се брояли на пръстите на едната ръка. Законът забранявал всякакви "събирания на хора на общодостъпни места, чийто интериор или предназначение улесняват сексуалните контакти между посетителите", но видеоклубовете останали извън полезрението му. Организаторите на нелегални събирания ги заплашвала глоба или затвор до две години. До средата на 90-те полицията редовно провеждала хайки срещу гей сауните, но само в два случая се стигнало до подвеждане под отговорност на нарушители на забраната. Законът бил отменен на 1 юли 2004 г.
През 1924 г. на "Клара Нора" № 23 отворило врати кино "Васа", прекръстено по-късно на "Рокси". През 1945 г. киносалонът отново сменил името си - на "Холивуд" - и започнал да прожектира холивудски късометражни и комедийни филми. През 60-те те били изместени от еротичните филми, а през 70-те - от порното. Паралелно с това по "Клара Нора" изникнали и няколко сексшопа, а улицата станала сборен пункт на гейове, което й довело лоша слава и лошо име - "Клара Порно" (Klara porra). Във филма сцените на "Клара Нора" се развиват точно пред витрините на емблематичното кино.
След последната прожекция в "Холивуд" през 1986 г. салонът бил разрушен. Днес "Клара Нора" е тъмна и пуста, без следа от преди. В този смисъл, прав е Юнас Гардел, като пише, че СПИН убил не само хората, но и улицата.
В началото на СПИН епидемията попърсите били набедени за причинители на саркома на Капоши, който заразените с ХИВ развивали. Тази грешна хипотеза обаче няма нищо общо с изобутилнитрита, а се дължала на логиката, че много хомосексуални използвали попърси като афродизиак.
Йеховистите имат и малко по-различни съкращения на някои библейски книги, които отразих и в субтитрите:
Деяния - Римляни - Коринтяни - Галатяни - Ефесяни - Филипяни - Колосяни - Солунци.
(...) Библията не посочва точната дата на Исусовото раждане. "Мислех, че Исус е роден на 25 декември!" - може да възкликне някой. Това не е възможно, тъй като той умрял през пролетта на 33 г. от н.е., като бил на 33 и половина години. Освен това по времето на неговото раждане овчарите "живеели в полето и пазели нощна стража около стадото си" (Лука 2:8). В земята на Израел в края на декември времето е студено и дъждовно и тогава овцете биват прибирани през нощта, за да бъдат запазени от зимното време. Всъщност 25 декември бил определен от римляните за рожден ден на на техния бог на слънцето. Векове след като Исус бил на земята, отстъпниците християни приели тази дата за празнуване на рождението на Христос. Вследствие на това истинските християни не празнуват Коледа или всеки друг празник, основан на фалшиви религиозни вярвания. Тъй като отдават изключителна преданост само на Йехова, те не честват и празници, които издигат в култ грешни хора или държави.
Библията споменава конкретно само две чествания на рождени дни, като и в двата случая става дума за хора, които не били служители на Бога (Битие 40:20-22; Матей 14:6-11). Тъй като Писанията не разкриват рождената дата на съвършения човек Исус Христос, защо ние трябва да отделяме специално внимание на рождените дни на несъвършените хора? (Еклисиаст 7:1)
Иронично, но факт: всичките тези революционни идеи са се деформирали до неузнаваемост през следващите 200 години - дотолкова, че днешните ортодоксални евреи са пълна противоположност на реформаторите от XIX век. Най-общо ортодоксите се делят на две групи, всяка от които има множество направления, всяко от които счита себе си за най-правоверно и най-точно копие на библейските юдеи:
— модерните ортодоксални евреи са по-умерената група. Те се обявяват за строго спазване на Халаха в условията на взаимодействие с модерния свят, но само доколкото последният може да "обогати" еврейската общност. "Обогатяването" е както в културен смисъл (светско образование, равнопоставеност между половете, възползване от научните достижения), така и в материален ("Прекрасно е изучаването на Тората в комбинация с изкарването на прехраната"). Модерният свят няма преимущество над юдейските религиозни закони, затова пък "правоверните евреи са длъжни да трансформират света в полза на човечеството". Модерните ортодокси поставят в центъра на всичко държавата Израел и издигат израелската нация над всички други нации, което ги характеризира като ционисти (да не кажа нацисти).
— ултраортодоксалните евреи, или харедите ("богобоязливите"), или още "традиционните ортодокси" (за да се различават от модерните), се появяват като реакция срещу модернизма през XIX век. Те са за стриктно спазване на юдейските религиозни закони и обичаи и пълна забрана на всичко светско: телевизия, кино, книги, вестници, Интернет, вкл. телефони с достъп до Интернет (освен когато Интернет е необходим във връзка с работата - тогава е разрешен, но само след инсталиране на определени филтри). Имат антиционистки възгледи и не признават държавата Израел. Семействата на харедите са многодетни с по 4, 6, а понякога - до 12 деца. Образованието е само религиозно, в отделни училища за момчета и за момичета. Разделението на половете е нещо нормално в много отношения, вкл. по плажовете, в болниците (с отделни входове за двата пола), по пазарите, по тротоарите, та чак в автобусите, където предните седалки са за мъжете, а задните - за жените. Облеклото при жените задължително трябва да бъде "скромно" - с покрити коси, дълги поли и дълги ръкави в убити цветове, като в някои райони дори обикалят "патрули по скромността", които следят да не би някоя жена да си е позволила по-малка скромност от изискуемото. Външният вид на мъжете варира при различните секти, но обикновено се свежда до дълъг черен кафтан, бяла риза, черна шапка (с неизменната малка шапчица под нея), два дълги кичура коса (които аз нарекох къдрици) и нерядко - брада. Ултраортодоксалните евреи живеят по правила, по-строги и от старозаветните догми, но най-консервативни сред тях са хасидите ("благочестивите"), чиято свръхнабожност стига до крайности. Нали си спомняте например Онази снимка от 2011 г., на която цялата висша шайка американски агресори позират в Ситуационната зала в Белия дом, преструвайки си, че гледат на живо убийството на Бин Ладен? Тогава в. Der Tzitung и сп. De Voch, издавани от хасидската общност в Бруклин, публикуваха тази снимка, но след внимателен фотошоп: без Хилъри Клинтън и без дамата на заден план. Просто в хасидската преса, като мярка срещу плътските изкушения, е забранено да се появяват снимки на жени. Оттук пък следва логичният извод, че пресата е предназначена само за мъже, разбира се... Жалко само, че в реалния живот Килърито не може да бъде заличена с едно кликване на мишката.
Според определението на Софийската синагога кашер е храната, "подходяща да се яде от евреи". Става въпрос за всички евреи. Еврейските закони разрешават да се ядат:
— чифтокопитни преживни бозайници, както и млякото и млечните продукти от тях, стига да се консумират отделно от месото.
— домашни патици, гъски, кокошки, гълъби и някои други видове птици, както и яйцата им, стига да няма никакви следи от кръв по тях.
— всички риби, които имат перки и люспи, както и хайверът им.
— плодове, зеленчуци, зърнени храни.
— абсолютно е забранено смесването на млечни и месни продукти. Съдовете и приборите, които са се докосвали до месо, не трябва да се използват за мляко (и обратното). Това налага наличието на два отделни комплекта за готвене и хранене.
— абсолютно е забранена консумацията на насекоми. Всяка храна, която е кашер, но има опасност да е била нападната от насекоми, трябва да се оглежда внимателно и да се почиства от тях.
— абсолютно е забранена консумацията на кръв. След заколване на животното всяка част от него старателно се измива, осолява и отново измива. Черният дроб е разрешен само ако е добре изпечен.
— всяко животно трябва да бъде заклано ритуално по точно определен начин от надлежно обучен специалист. След това друг специалист проверява дали то не е имало някакви недостатъци приживе и ако го одобри, преминава към отстраняване на забранените мазнини и нерви. Едва тогава животното може да се готви.
Ханука е еврейски празник в чест на едно чудо, за което се твърди, че е станало през 165 г.пр.н.е. Когато Древен Израел се управлявал от елинската династия на селевкидите, на евреите било забранено да живеят по законите на Тората. Службата в техния храм била прекратена, а ритуалният седемсвещник - загасен. Йехуда Макавей вдигнал малобройно въстание срещу многобройната елинска войска и я победил. Когато след това въстаниците влезли в храма си, те искали отново да запалят седемсвещника, но намерили само една малка стомничка с осветено масло, което стигало само за един ден. И тогава се случило чудото: свещникът горял не един, а цели седем дни - точно колкото били необходими за приготвяне на ново осветено масло. Оттогава, всяка година в продължение на осем дни през декември, евреите почитат победата на макавейците (или пък почитат чудото), като палят обреден светилник с девет свещи (ханукия). Първата свещ (шамаша) е разположена в центъра, а от двете й страни в права линия са наредени по четири свещи. Шамаша се запалва първа, а после всяка вечер с нея се пали свещта, съответстваща на поредния ден от празника.
През 1916 г. норвежкият шоколатиер Юхан Трон Холст основава в покрайнините на Стокхолм първата шоколадова фабрика в Швеция - "Марабу". През 1939 г. "Марабу" започва производството на "луксозна бонбониера на народни цени", наречена "Аладин" по името на приказния герой от "Хиляда и една нощ". Бонбониерата съдържа селекция от 15 (по-късно 18) вида бонбони от асортимента на "Марабу", направени от млечен, черен и бял шоколад. Кутията излиза в три размера - от 500 (срещу 4 крони и 15 йоре през 1939 г.), 250 и 125 грама. Пълнежът на бонбоните се променя през годините, като периодично някои видове отпадат, за да се представят нови. "Аладин" стават най-търсените шоколадови бонбони в Швеция, особено по коледните празници.
За съжаление, през 1993 г. концернът "Крафт Фудс" купува "Марабу" и започва да влага палмово масло в продукцията, вкл. в "Аладин".
Гльог е скандинавският вариант на греяно вино. Всъщност вариантът му не е един и рецептите са много. Аз изпробвах тази и стана фантастичен:
В 100 мл водка се накисват 5 зрънца карамфил, 5 зрънца кардамом, 2 пръчици канела, 1 обелен корен джинджифил и кората на 1 портокал. Престоява 24 часа и се прецежда. Към водката се прибавят 700 мл силно червено вино, 1 ч.ч. стафиди и ¾ ч.ч. захар. Загравя се, докато се разтвори захарта, без да завира. Във виното се разбъркват 1 шепа цели бадеми и се сервира.
Гльогът не трябва да се бърка с грога, който е английско моряшко питие, съставено от ром или друг концентрат (коняк, водка), смесен с горещ чай или вода.
Черната смърт е чумна епидемия, вилняла през XIV век. Избухнала в Централна Азия, тя била пренесена по Пътя на коприната до Крим, откъдето посредством търговските кораби и обитаващите ги ориенталски плъхови бълхи достигнала средиземноморските държави и опустошила цяла Европа. Между 1346 и 1353 г. чумата отнела живота на 30% (според най-нови оценки - 50%) от европейското население. Симптомите включват подуване и почерняване на лимфните възли, както и почерняване на гангренясали участъци по крайниците - оттам и името на епидемията.
Самолетната катастрофа, в която загинали 16 души, се случила на 8 май 1989 г. Малък пътнически самолет "Бийчкрафт 99" с регистрационен номер SE-IZO, изпълняващ редовен полет по вътрешната линия Стокхолм - Оскарсхамн, с 14 пътници и двама души екипаж, се разбил при приземяване. Експлозията била толкова унищожителна, че разследващите не успели да установят със сигурност дали всички пасажери от списъка действително били на борда. Все пак, предвид, че всички те изчезнали завинаги, се предполага, че са били на борда. Сред жертвите освен тримата депутати Анна-Грета Волин, Андерс Андерсон и Ханс Русенгрен били и бившият председател на стокхолмската организация на Социалдемократическата партия Йон-Улоф Персон и бившият народен представител Клас Ренфелд.
"Династия" (Dynasty) е американски телевизионен сериал, излъчен между 1981 и 1989 г. в 9 сезона и общо 220 епизода.
"Аз, Клавдий" (I, Claudius) е сериал на BBC от 1976 г. в 12 серии, но първата е от две части по един час, което прави дефакто 13 епизода.
Сюсан Устен (Suzanne Osten, род. 1944 г.) е шведска филмова и театрална режисьорка и сценаристка.
Ларс Льофгрен (Lars Löfgren, род. 1935 г.) е шведски писател, драматург и режисьор. Директор на Кралския драматичен театър в Стокхолм от 1985 до 1997 г.
"Чайка" е пиеса на Чехов, написана през 1895/96 г. Във втора серия на филма виждаме части от първо и от четвърто действие. Понеже нямам текста на пиесата на български, превеждах от руски.
Скандинавската миля (mil) е стара мярка за дължина в Швеция и Норвегия, наричана в миналото "земна миля" или "дълга миля". Тя се равнявала на 36000 стъпки, но поради различните стандарти за "стъпка" норвежката миля възлизала на 11295 м, а шведската - на 10688 м, освен ако не се брояло в "кралски стъпки", които съответно правели 10972,8 м. Трийсет и шестте хиляди стъпки пък идвали от още по-старата мярка "раст" (rast - "почивка"; англ.: rest), която представлявала разстоянието между две почивки по време на пътуване пеша. През 1889 г. в Швеция и Норвегия била въведена метричната система, а скандинавската миля била приравнена на 10 км. Днес милята е често срещана в ежедневната реч, когато се говори за разстояния над 10 км, но официално почти не се използва. Едно от малкото изключения е разходът на гориво при автомобилите, изчислявано в литри на миля. Във филма се споменават "40 мили", съответстващи на 400 километра, както ги и писах.
След като самият той е избран за председател на парламента на 4 октомври 1982 г., Бенгтсон действително предлага за министър-председател съпартиеца си Улоф Палме, който е одобрен от депутатите и съставя своето второ правителство на 08.10.82. Именно с него е телевизионното интервю, което се вижда във филма, докато Расмус си стяга багажа за Стокхолм. А малко по-нататък, след първата му среща с Пол, край стокхолмската Централна гара могат да се видят плакати от предизборната агитация на Социалдемократическата партия, гласящи: "Мир и работа" (Fred och arbete) и "По-ниски данъци" (Lägre skatter), разлепени за парламентарните избори на 19.09.82. Всичко това подсказва, че Расмус отива в Стокхолм през септември 1982 г.
Повече за Улоф Палме писах на страницата на филма "Бярдфредарсон". И още малко в следващата бележка:
Повече за Улоф Палме писах на страницата на филма "Бярдфредарсон". И още малко в следващата бележка:
Героите във филма пеят един ред от коледната песен "О, нощ пресвята" ("O helga natt"). Открих две различни изпълнения на български, от които си харесах това на Костадинка Николова. В субтитрите използвах думите от нейния текст, чийто преводач, за съжаление, не ми е известен. Песента на шведски и български можете да чуете на следния линк:
За песните
Останалите песни във филма са в мой превод. Те включват:
"Du lever bara en gång" - страхотно парче на пънкарите от Noice;
"Mitt enda liv" - песента от погребението на Пол;
"Sov på min arm!" - песента, която Мади пее на погребението на Бенгт;
"Jag satte glasögon på min näsa" - песента, с която Ингмар приспива малкия Бенямин;
"Ja, må han leva!" - песничката за рожден ден;
"Sov på min arm!" - песента, която Мади пее на погребението на Бенгт;
"Jag satte glasögon på min näsa" - песента, с която Ингмар приспива малкия Бенямин;
"Ja, må han leva!" - песничката за рожден ден;
"Hej tomtegubbar" - коледната песен, която Харалд подхваща, но Сара го прекъсва.
И песента за "сестричките" преведох, но имайки предвид текста й, не смятам за прилично да й отделям специално място в сайта ;)
За стиховете
Книгата, от която Бенямин чете на Расмус в болницата, е "Поезия" на Карин Бойе. Не мисля, че изборът на кратко живяла бисексуална поетеса е случаен. Освен това партньорката й се самоубива само месец след смъртта й - явно и за нея, както за Бенямин, най-страшно било да продължи да живее.
Превода ми на стихотворението "Вечност" ще откриете на линка вляво.
Превода ми на стихотворението "Вечност" ще откриете на линка вляво.
За ръкавиците и сълзите
Юнас Гардел предава поразително достоверно шведската действителност от 80-те и първата половина на 90-те години - обстановката, атмосферата, събитията, хората, местата, живота, до най-дребния детайл.
Докато проучвах всичките подробности покрай този филм, попадах на безброй интервюта с шведи, живеещи с ХИВ още оттогава, както и с медицински лица, работили в "Рослагстул" и Сектор 53. Техните разкази потвърждаваха, че наистина всичко в тази история е истина.
Докато проучвах всичките подробности покрай този филм, попадах на безброй интервюта с шведи, живеещи с ХИВ още оттогава, както и с медицински лица, работили в "Рослагстул" и Сектор 53. Техните разкази потвърждаваха, че наистина всичко в тази история е истина.
Истина е и паническият страх от мистериозната нова болест, масово наричана "гейската чума". В началото на епидемията, когато още не било ясно какви са пътищата за разпространение на СПИН, всеки контакт с болните се считал за извънредно опасен. Сълзите, разбира се, както и всички телесни течности, попадали сред вероятните източници на зараза. Хората се страхували да пият от чужди чаши, а докосването на човек с подозрителни симптоми просто граничело с лудост. Ръкавиците и защитната екипировка били абсолютно задължителни за лекарите и сестрите. Все пак, по спомени на някои съвременници, медицинският персонал в Сектор 53 проявявал по-голяма човечност към пациентите в сравнение с персонала в "Рослагстул". Но аз си мисля, че това се дължи на по-късното разкриване на сектора, когато някои неща за болестта били вече известни, а съответните предпазни мерки - излишни. Човечни или не, единствено "Рослагстул" и Сектор 53 оказвали медицинска помощ на ХИВ-позитивните. Спешните отделения в другите болници категорично отказвали да ги приемат.
Дълги години след като пътищата за заразяване с ХИВ били установени, труповете на починалите продължавали да се третират като инфекциозен отпадък - опаковали се плътно в черни чували, а ковчезите се запечатвали. И инфектираните знаели за това, и то било част от техните кошмари. Във филма погребението на Пол е всъщност неговият личен протест срещу черните чували и запечатаните ковчези.
Дълги години след като пътищата за заразяване с ХИВ били установени, труповете на починалите продължавали да се третират като инфекциозен отпадък - опаковали се плътно в черни чували, а ковчезите се запечатвали. И инфектираните знаели за това, и то било част от техните кошмари. Във филма погребението на Пол е всъщност неговият личен протест срещу черните чували и запечатаните ковчези.
Винаги когато било възможно, родителите на болния пазели в тесен семеен кръг тайната за болестта му. Да обявят, че е болен от СПИН, означавало да обявят, че е хомосексуален. Което означавало, че са го възпитали лошо. Затова предпочитали да казват на околните, че причината за смъртта на детето им е рак. Името на партньора на починалия рядко фигурирало в некролога, а самият партньор рядко бил допускан на погребението. Поради същото чувство за срам.
Диагностицираните с ХИВ често били уволнявани от работа. А понякога собственият им партньор ги изоставял веднага след диагнозата. Да, всичко в тази история е истина. Дори неизказаното.