Към него момент Естония все още била в състава на (вече Съветска) Русия.
Олонец пък бил тогавашното средище на Източна Карелия и най-старият град в Карелия въобще. Източна Карелия (т. нар. Руска Карелия) се намира между Финландия и Бяло море. Руско-шведската война от 1613 - 1617 г. завършила с подписването на Стоболовския мирен договор, според чиито клаузи цялата Източна Карелия останала под властта на Русия и православната църква, а Западна Карелия преминала във владение на Швеция и лютеранската църква под названието Шведска Карелия, променено след 1808 г. на Финландска Карелия. Това разделение, както е известно, се запазило до наши дни - понастоящем в Източна Карелия е разположена Република Карелия, субект на Руската федерация.

Идеята за Велика Финландия е жива и днес. В най-смелите националистически представи картата й би трябвало да изглежда ето така.


Кулерво е единственият безнадеждно трагичен герой във финландската митология. Той е персонаж от епическата поема "Калевала", написана въз основа на карело-финския фолклор и публикувана за първи път от Елиас Льонрот през 1835 г. Митът за Кулерво не се среща в преданията на другите прибалтийско-фински народи, но на мен лично този герой много ми напомня за любимия ми Ларра от "Старуха Изергиль" на Максим Горки.
За Кулерво се разказва в руни 31 - 36 от епоса "Калевала" (превод - мой, от английската и руската Уикипедия):
        Живели двама братя - Калерво и Унтамо.  Унтамо завиждал за всичко на Калерво и двамата постоянно влизали в препирни.  Един ден кръвта на Унтамо кипнала, той събрал войска и изтребил целия братов род. Оцеляла само една бременна жена - Унтамала, която Унтамо подчинил. Скоро тя родила момченце и го нарекла Кулерво.
        Когато Кулерво бил на три месеца, го чули да се зарича, че ще отмъсти и ще унищожи рода на Унтамо. Унтамо първо поискал да удави пеленачето, след това - да го изгори, а накрая - да го обеси, но и трите пъти то се спасявало благодарение на скритите си магически заложби.
        Унтамо се отказал да убива Кулерво, а когато момчето пораснало, той три пъти се опитал да го направи слуга в дома си. Тези опити се оказали безуспешни - с буйния си характер Кулерво бил непригоден за домашна работа и рушал всичко, с което се захванел. Накрая Унтамо решил да се отърве от момчето, като го продаде в робство на бога-ковач Илмаринен.
        При Илмаринен Кулерво живеел в самота - не само защото бил роб, но и заради необуздания си нрав и първите страховити прояви на неговата пробуждаща се магьосническа дарба. За живота в обично семейство му напомнял единствено старият нож на убития му баща, който Кулерво бил взел със себе си на тръгване от дома.
        Жената на Илмаринен била лоша и й доставяло удоволствие да причинява всякакви злини на младия роб. Така, когато пращала Кулерво да пасе стадата й, тя му давала пита хляб, в която замесвала камъчета, и дълго произнасяла заклинания към различни божества, призовавайки ги да пазят и множат добитъка.
        Веднъж Кулерво седнал да се храни в полето, но докато режел питката, бащиният му нож се счупил в едно камъче. От това го обзел страшен гняв и той натирил стадото в близкото тресавище. После събрал много вълци и мечки, превърнал ги в телета и крави и ги подкарал към дома на Илмаринен. Когато злата жена излязла да дои кравите, дивите зверове се нахвърлили върху нея и я разкъсали.
        Кулерво избягал от робство и един ден неочаквано научил, че семейството му е още живо. Живи били майка му, баща му и брат му, само сестра му се била загубила преди много години и оттогава я мислели за мъртва.
        Бащата на Кулерво, подобно на Унтамо, не успял да намери подходяща работа за сина си, затова накрая го изпратил да събира дължимите на племето налози. По пътя на връщане Кулерво срещнал непозната девойка просякиня и я прелъстил. Впоследствие двамата разбрали, че тя всъщност е отдавна изгубената му родна сестра. Обезумял, Кулерво се върнал вкъщи и разказал какво се е случило. Девойката пък не могла да преживее срама и се самоубила.
        Кулерво се заклел, че ще отмъсти на Унтамо. След като напразно го разубеждавали и молели да не поема по неразумния път на отмъщението и злото, всички от семейството му се отрекли от него. Не го изоставила единствено майка му - нейната обич останала силна и непоколебима, макар и да знаела, че синът й поема в грешна посока.
        Кулерво отишъл при небесния бог Уко и поискал да вземе вълшебния му меч. Уко му подарил меча си и с него Кулерво избил целия Унтамов род, а после изпепелил къщите им. Когато се върнал у дома, той заварил безжизнените тела на собственото си семейство, които лежели в безпорядък на двора. Сърцето на Кулерво било толкова закоравяло, че яростта не го напускала нито за миг и той дори не изпълнил погребалните обреди за мъртвите си близки. Тогава му се явил духът на майка му и му казал как да стигне до горските нимфи, при които щял да намери подслон. Кулерво тръгнал към нимфите, но вместо да се озове при тях, той открил мъртвото тяло на сестра си.
        Кулерво хванал меча на Уко и го попитал дали би се съгласил да отнеме живота му. Вълшебният меч му отвърнал, че както с радост е участвал в другите му безчинства, така с радост би пил и от неговата кръв, и че бидейки оръжие, на един меч му е безразлично кого ще убива. Тогава Кулерво се хвърлил върху меча, пронизал се и умрял. Узнавайки тази вест, богът-мъдрец Вайнамойнен изтълкувал, че човек никога не бива да изоставя децата си, нито да се отнася лошо с тях, иначе те ще израснат зли и лишени от мъдрост и уважение като Кулерво.