Бележките на преводача

Заглавието на български го заимствах от руското такова (Неуместный человек), защото ми звучеше най-добре като заглавие.

Иначе Den brysomme mannen на английски е преведено буквално: The bothersome man (Досадният / досадливият човек - абе онзи, дето все се вре, дето не трябва), на "френски" - странно! - Norway of life (и аз не мога да го схвана това заглавие, което Йенс Лиен е избрал за представянето на филма пред френската публика), а на испански - El inadaptado (Неприспособимият / Неадаптивният), което пък според мен е най-точното и подходящо за филма.

Интересно ми беше обаче немското заглавие - Anderland (в най-свободен мой превод: Различен свят). Не заради друго, а защото се оказа, че Anderland е едно от местата във виртуалния свят Second Life. На официалния си сайт то е представено като "(тропически) виртуален рай". А градът, в който Андреас попада, си е съвременен урбанистичен рай - чисто, спретнато местенце... или поне привидно. Та може и да греша, но си мисля, че немският преводач е направил някакъв паралел между двата виртуални свята - Anderland от Second Life и безименния град от филма.
Дълго време умувах що за място всъщност е въпросният град. През какви ли не предположения минах.

Първо ми хрумна, че този странен друг свят символизира точно другия свят. В буквален смисъл. Живота след смъртта. Прекалено блудкаво, за да е вярно, но отначало се опитвах да схвана филма буквално. А няма друго място, където хората да не изпитват болка, като си режат пръстите, или пък където са безсмъртни и колкото и влака да ги сгазят, си се прибират вкъщи по живо по здраво. Това само зомбитата го могат, а те технически са си мъртви. Всъщност, погледнат от определен ъгъл, филмът е пълен със зомбита, макар и необичайно приятни на вид. Вярно, главното зомби малко се дърпа, но това можем да го обясним с незнанието му, че е умряло. Евентуално. Все пак трябва да призная, че хипотезата ми за смъртта доста куца. Ако приемем, че в началото Андреас идва от живота и отива в смъртта, то къде го изпращат накрая? Къде се отива след смъртта?

Другото, което импулсивно ми мина през ума, е комунизмът. Но освен, че и при двете утопични системи непослушниците биват наказвани, друга прилика между тях не видях. Затова тази теория отпадна.

Във връзка със Second Life открих още един вариант: градът да е най-обикновен паралелен свят, а филмът да си е чисто фантастичен. Обаче от "основния" живот няма и следа, а налице е единствено паралелният. Което обезсмисли и тази ми теория.

Категорично отхвърлих и разпространените в нета схващания, че филмът представял начина на живот в скандинавските страни и в частност - Норвегия.  Навсякъде по света се срещат безразлични хора, бездушието и материализмът не са норвежка запазена марка.

Трябва да отбележа, че с изключение на един филм ("Сауна"), никога по-рано не съм се замисляла толкова много по въпроса "Какво иска да каже авторът?". В крайна сметка реших, че то няма да е нещо кой знае колко скрито и закодирано, напротив - ще е нещо очевидно, за да може да стигне до зрителите. В този ред на мисли, очевидно е, че хората в утопичния град не изпитват чувства. Не се терзаят от несподелени любови, не им тежат обвързващи връзки, не ги разкъсват угризения и ревност, не страдат от загубата, нямат деца, с които да се главоболят, не срещат намусени лица, не се притесняват, че ще останат без работа, че нямат жилище, че не им стигат парите, нямат разногласия, не изпадат в конфликти, не изпитват напрежение в службата, не се опияняват от алкохола, не ги боли, когато се ударят, не ги е страх, че ще  се наранят или загинат, защото даже и смъртта при тях не съществува. Всичко в техния свят е уредено, подредено и предвидимо. Единствената им грижа е цветът на стените в гостната или моделът на дивана в офиса. Нашите ежедневни житейски проблеми са им напълно непознати.
Живот-мечта!
Който се оказва непоносим.
И мисля, че точно това е идеята във филма.
Изписването на всички норвежки имена на български език е изцяло съобразено с правилата на норвежкото произношение, както и с Forvo, когато съответното име го е имало там.

Според английските субтитри Андреас живее буквално в "апартамент F на първия етаж". Това F го замених с
"ап. 6", защото реших, че става въпрос за системата, по която "номерират" апартаментите в жилищните сгради тук-таме по света. Например на някои места в Англия е така:
    партер:  A, B, C, D
    I етаж:   E, F, G
    II етаж: H, I, J
    и т.н.
Даже попаднах на правило, според което буквите определят изложението на апартамента. Колко  еднотипни трябва да бъдат сградите, за да се обвързва изложението с номерацията?... Както и да е, според нея F=6, намира се на първия етаж, значи всичко е точно.
Градските сцени са заснети в Осло, а смайващите природни пейзажи са от Националния пустинен резерват Спренгисандур в Исландия.
Когато Андреас съобщава на Анне-Брит, че ще я напусне, тя гледа телевизия. Кадрите, които се виждат на екрана, са откъси от предаването за интериор "Bolig til salgs" ("Къща за продан", сезон 2005) на норвежкия канал tvNorge.


За саундтрака

Йинге (Ginge) е виновникът за великолепната музика в "Неуместният човек". Истинското му име е Ян Инге Беренцен Анвик (Jan Inge Berentsen Anvik). Роден е на 25.10.1970 в гр. Кобе, Япония, където живее до 4-годишна възраст. Прозвището Йинге му хрумва, защото му омръзва постоянно да изрича дългото "Ян Инге", когато го питат за името. Така от сливането на Jan Inge [йан инге] се е получило Ginge [йинге] (в норвежкия език, когато g се намира пред i или y, то се произнася като й).

Преди да се обърнат към него, авторите на филма са имали намерението да използват единствено музика на Едвард Григ. Йинге е запазил тази идея, но към нея е добавил още няколко незабравими мелодии.