Без следа от скромност мога да заявя, че единствено тук, в Среднощни преводи, финският текст и на двете версии на марша е пълен и точен. В Уикипедия и по другите (взаимно копиращи се) сайтове някои куплети са разменени, а някои думи са сменени, което при прослушване веднага бие на уши. Неточностите не бяха кой знае колко много, но все пак аз не говоря фински и коригирането ми отне почти цял следобед.

При превода вместо "затвори" написах "лагери", заради ударението на първата сричка. Не го считам за особено тежко прегрешение, понеже финландските затворнически лагери за червеногвардейци са били създадени точно през Гражданската война и са просъществували чак до 1920 г., т.е. две години след края й.

"Мракобесниците" са буквално "реакционери". Реакцията (от лат.: противодействие) е термин за обозначаване на крайно консервативни политически течения, които имат за цел възстановяване на отдавна отживели институти като напр. робството, Инквизицията, върховенството на църквата над държавата, цензурата върху произведенията на изкуството и т.н. Реакцията също може да бъде обществено-политическо движение за запазване на съществуващите порядки (статуквото), което се бори срещу всякакви революционни прояви или опозиционни сили (както е в случая).

Туонела е царството на мъртвите (подземният свят) във финландската и естонската митология. По-късно, с идването на християнството, във финския превод на библията с Tuonela е преведена гръцката дума ᾍδης (Хадес - място за душите на умрелите; Хадес също е вариация на името на Аид, бога на подземното царство в гръцката митология), която пък дума е използвана за превод на ивритското שׁאול (Шеол). Българското библейско съответствие е ад (наказание за неправедните), гроб (място за мъртвите) или преизподня (временно място за душите на праведни и неправедни мъртви, докато чакат Страшния съд). Преплитането на античните и библейските митове е още едно доказателство, че християнството е измислено по образец на езическите религии и в голяма степен ги копира. Увлякох се, последното изречение нямаше връзка с "Червеногвардейския марш" :))

Първоначално текстът бил по-различен и се отнасял за революционното движение в цяла Русия, а песента носела заглавието "Великият източен народ" ("Suuri idän kansa"). След обявяването на независимостта на Финландия и последвалата Гражданска война, текстът бил променен съобразно новата ситуация и маршът станал една от най-известните песни на финландските работници и червеногвардейци. Понеже песента се предавала по памет от уста на уста, някои думи били забравяни и заменяни с други и това неизбежно довело до появата на различни версии. Така например вместо с "Pieni Suomen kansa" ("малкият финландски народ") на някои места хората започвали с "Köyhä Suomen kansa" ("бедният финландски народ") - така се пее и във филма. За оригинален е приет горният вариант.

В романа си "Незнайният войник" ("Tuntematon solitas", 1954 г.) Вайно Лина дава друг текст на песента, доста по-различен от общоприетия. През 2005 г. пък Ари Нуминен и Хану Кела изпълняват съкратената версия на "Червеногвардейския марш". На мен лично тяхното изпълнение ми харесва повече от оригинала:


Pieni Suomen kansa
katkoo kahleitansa
kärsimysten malja se jo kukkuroillaan on.
Raakaa sortovaltaa vastaan
nostaa maasta armeijastaan
jalon kansan parhaat pojat taistelohon.

Hallitus on vankka
kätyrlauma sankka
kauhuntuskaa levittää yl' onnettoman maan.
Urhojansa kansanvalta
työntää esiin kaikkialta
elämästä, kuolemasta kamppaillaan.

Virkavallan huolena
vankilat ja tuonela
tutkimatta hirttäminen, mestaus.
Kumouksen sankari
sydänveren antavi
kallis on se vapauden lunastus.

Kiihtyy yhä taisto
vapauden vaisto
köyhälistön keskuudessa kasvaa yhä vaan.
Ei nyt auta hallitusta
piinat kidutus ja tuska
urhot kaatuu vapauden laulu huulillaan.

Kumouksen myrskyt
kapinat ja tyrskyt
riehuu valtakunnan äärest äärehen.
Siellä hirmuhenget saavat
sydänverta janoavat
särpiellä hurmejuomat kanssa korppien.

Kylvömme kun tehdään
kasvaa kerran tähkään
sadoin kerroin kirkkahampi onnen aika uus.
Silloin pieni Suomen kansa
muistää sankarpoikiansa                        
ilonkyyneleitä palkaks' saapi sankaruus.

Мелодията на марша е заимствана от мелодията на шведската песен "Ja, må han leva!", която на свой ред е заимствана от Песен № 11 и Песен № 12 из Белмановите "Песни за Фридман".

Fredmans sång No. 11 (Portugal, Spanien) Carl Michael Bellman Изпълнява: Сванте Туресон Google Притурка - „Audio file title“     Portugal, Spanien,     Stora Britannien, ack om jag ägde de kronor i kväll     uppå min hjässa,     skull' en prinsessa vila i famnen liksom en mamsell,     jag och min lilla     somna så stilla — av mina björnar jag böd då farväl.          Bomber, raketer,     pukor, trumpeter skulle oss väcka med dån och med knall,     våra drabanter     spela sitt lanter, dricka vår skål utur krus av kristall.     Jag skull ock dricka:     vivat min flicka! Sen skull det smälla tills dagen blev all.     Ostron jag väljer,     rhenska buteljer skulle min drottning och jag tömma ut.     Pudding med russin,     våfflor ett dussin bleve vår frukost, en kallsup till slut;     skönaste knaster,     hundra piaster skålpundet kosta skull uti minut.     Skål kamerater,     generalstater, helige fader i Rom och din ätt!     Slut på min mässa —     farväl prinsessa, Kronan är borta... hon kom också lätt.     Ände på Psalmen!     Jag går till Malmen, och på kredit tar en sup och kotlett.

Fredmans sång No. 12 (Venus, Minerva) Carl Michael Bellman Изпълнява: Свен Шоландер Google Притурка - „Audio file title“ Venus, Minerva, Mars bland de djärfva, han som med trummor och döden går på, Pallas och Clio, muserne nio, Jupiter, Pluto, Apollo också, gudar, gudinnor, hjeltar, hjeltinnor, hela Olympen, gutår i min vrå! Eder til ära törs jag begära af edra nåder den lycka och grace, utan at ljuga, att i min stuga hålla till godo et litet kalas? Värden är ringa: skinka och bringa, pepparot, senap och vin några glas. Bacchus han språka, hur han skull' åka uti en vagn med Pan och Sylvan. Phöbus ej mäktar, han sig ursäktar, gubben har durchlopp och dras med qvartan; ja, Melpomene har ondt i bene'; fröken dock skicka mig en parmesan. Juno har snufva; nattrock och hufva ärna Gudinnan at kläda sig i; jag blef villrådig, dock var hon nådig, sade: jag kommer uti chauve-souris. Vördnad i hjerta, bäfvan och smärta! Gudar, gudinnor! kom, gören parti. Men jag mig stärker, fast jag förmärker, att fråm Olympen är icke en själ. Sorgen å sido! Bacchus! Cupido! När jag har er, jag ej ledsnar ihjäl. Lappri i skymfen! Strunt i Olympen! Tyst! jag nu somnar så roligt. Farväl!