За истинския случай "Папан"

Превод и съставителство: аз.
По The Facts of the Case (англ.; условно заглавие) и в. L'Ouest-Eclair от 4 февруари 1933 г. (фр.).
Към историята, която следва, има допълнителен материал, неподходящ за деца: опис на веществените доказателства, доклади от аутопсиите на жертвите, показанията на извършителките, снимки от местопрестъплението и други снимки.


Вечерта на 2 февруари 1933 г. на улица "Брюйер" №6 във френското градче Льо Ман е извършено нечувано по своята бруталност престъпление. Прислужниците Кристин Папан (27 г.) и сестра й Леа (21 г.) убиват господарката си, г-жа Ланслан, и пълнолетната й дъщеря Жанвиев.


Кристин и Леа са дъщери на Гюстав Папан и Клеманс Дьоре, сключили брак през 1901 г. Първата им дъщеря Емилия се ражда през 1902 г., но Гюстав подозира, че тя не е негово дете. На 8 март 1905 г. се ражда и Кристин. Майката настоява тя да бъде дадена за отглеждане на сестрата на Гюстав, Изабел. За нещастие бракът страда от липса на любов, а децата в него са нежелани плодове на случайността. Така на бял свят се появява и най-малката дъщеря в семейството, Леа, родена на 15 септември 1911 г. Скоро след това Клеманс обвинява Гюстав, че е малтретирал сексуално Емилия, и двамата се развеждат през май 1913 г. След развода Емилия и Кристин са настанени в сиропиталището "Добрият пастир" в Льо Ман, а 2-годишната Леа е изпратена да живее при чичо си. След смъртта му - през 1918 г.  - и тя на свой ред влиза в сиропиталище, а Емилия решава да постъпи в манастир. Кристин изразява желание да последва по-голямата си сестра, но за това е необходимо съгласието на майка й, което тя не получава (по това време пълнолетието във Франция е настъпвало на 21-годишна възраст). През 1920 г. Кристин е изпратена като прислужница у сем. Поарие в Льо Ман. Това удовлетворява както Клеманс (понеже няма да се налага да полага грижи за дъщеря си), така и самата Кристин (понеже ще бъде надалеч от майка си, а и ще научи занаят, който ще й даде възможност да стане независима).

Дистанцираността на бащата след насилието над Емилия, недостъпността на голямата сестра зад манастирските стени и тоталната незаинтересованост на майката тласкат Кристин да потърси душевна подкрепа у Леа, единстеният й останал близък човек. Всички тези обстоятелства, както и тежкият и нерадостен живот на френските прислужници допринасят за усилването на емоционалната връзка между двете сестри до степен, далеч надхвърляща границите на обичайната сестринска обич. Кристин и Леа се превръщат в необходими и достатъчни една за друга, дотолкова, че се затварят напълно за окръжаващия ги свят. Не е изключено също липсата на интерес към развлеченията да е тяхната ответна реакция срещу прекалената екстровертност на Клеманс. Кристин и Леа не посещават кафенета, кина или театри, не ходят на танци и именно поради това успяват да спестят учудващо голяма сума за годините на зле платения си труд. Единствената им странична страст са красивите дрехи, но вероятно използвани от тях единствено с цел да се харесат една на друга. Взаимната им любов и отдаденост са толкова силни, че те нито искат, нито изпитват потребност да търсят приятели, семейство или любовници извън своята прислужническа стая.

Кристин и Леа за първи път работят заедно за кратко през 1925 г., когато Леа напуска сиропиталището. Оттогава нататък най-голямото им желание е да бъдат наети "под един и същи покрив". През февруари 1927 г. Кристин е взета на работа у сем. Ланслан, а Леа отива при нея два месеца по-късно. През октомври 1929 г. двете окончателно скъсват отношения с майка си.

Растящото затваряне на Кристин и Леа в себе си, както и обществените нрави от началото на XX век за не-смесване на "работническата" класа с "господарската", води до липсата на почти всякаква комуникация между сестрите и техните работодатели. Като се изключат най-необходимите нареждания, давани от г-жа Ланслан, съпругът и дъщерята отронват по някоя дума на прислужниците само в изключително редки случаи. Г-жа Ланслан е свикнала да налага превъзходството си над прислугата и това допълнително напряга атмосферата в дома.


На 2 февруари 1933 г. в 15:30 ч. двете бъдещи жертви напускат дома си с намерението да отидат по-късно (към 19:30) на гости у брата на г-жа Ланслан, г-н Ранжар. Около 18:30 ч. съпругът на госпожата, Рьоне Ланслан, който след следобедния бридж е трябвало да отиде направо у Ранжар и не знае, че жена му и дъщеря му вече са излезли, решава да се прибере, за да ги вземе. Той обаче заварва къщата заключена и понеже никой не отговаря на позвъняванията и повикванията му, се запътва към дома на г-н Ранжар. Когато в 19 ч. пристига и установява, че там също ги няма, двамата с домакина му тръгват към нотариус Рьонар, зет на г-н Ланслан, като предполагат, че двете жени може да са се отбили у тях. Тревогата им нараства, като разбират, че не е така. Тогава Рьоне Ланслан си спомня, че макар никой у дома да не му е отворил, той все пак е забелязал в къщата движение на светлина от свещ. От страх да не би вътре да са влезли крадци и да са наранили г-жа и г-ца Ланслан, около 20:30 ч. четиримата (с г-н и г-жа Рьонар) отиват в полицията. После, заедно с пазителите на реда, се озовават пред все така заключената врата, но полицай Верите успява да влезе в къщата през едно задно прозорче, а след него влизат и останалите.

Първото, което забелязват на партера, са окървавените стени на стълбището към първия етаж. След това - едно човешко око в подножието на същите стълби. На площадката на първия етаж намират мъртвата Жанвиев, просната по корем, с отметната нагоре пола, свалено бельо, жестоки порезни рани по задната част на краката и смазан до неузнаваемост череп. Тялото на майка й лежи наблизо, по гръб, в подобно състояние, но неразсъблечено. Рьоне Ланслан не може да издържи гледката и първото разпознаване е извършено от господата Рьонар и Ранжар.

Всички се отправят нагоре към таванската стая на прислужниците и очакват да открият убити и тях. Вратата на стаята обаче е заключена отвътре и се налага да извикат ключар. Когато той отваря, намират Леа и Кристин по халати в едното легло, а на пода до леглото - окървавен чук. Сестрите веднага признават, че са убили г-жа и г-ца Ланслан, но Кристин твърди, че е станало при самозащита. Думите й "Предпочитам да смъкна тяхната кожа, отколкото да им оставя нашата" ще раздели общественото мнение във Франция на две - част от хората ще искат смъртно наказание за чудовищното убийство, докато друга част ще виждат в него израз на антикласова борба.

На разпита Кристин хладнокръвно разказва за детайлите покрай убийството. Според показанията й, тя се е нахвърлила върху Жанвиев и е изтръгнала очите й с пръсти, а после Леа е сторила същото с майката. След като по този начин са "укротили" жертвите си, с помощта на чука и една оловна кана (намерена на стълбите при първоначалния оглед) двете убийци са прекратили стоновете им и са превърнали главите им в пихтиеста маса. Порязванията по краката са нанесли с кухненски нож, открит от следователите под тялото на г-жа Ланслан. Леа се сългасява с показанията на сестра си и не добавя нищо към тях. Аутопсията, проведена от д-р Шартие, потвърждава изнесените от Кристин подробности. Обстоятелствата, при които двете сестри са открити в леглото, повдигат въпроса дали между тях не е имало сексуална връзка; те отричат.

В очакване на съдебния процес сестрите биват поставени в отделни килии, срещу което те протестират като отказват да приемат храна и вода в продължение на цяла седмица. Кристин отправя множество искания да бъде събрана с Леа, често придружени с крещене на името й, неприлично поведение и вулгарен език. По същото време в ареста тя казва: "Сигурна съм, че в някой друг живот съм била съпруг на сестра си." Това, заедно с отговора й на въпроса защо е свалила дрехите на Жанвиев - "Търсех нещо, което щеше да ме направи по-силна" - засилват подозренията за тежко психическо разстройство на сексуална основа. От отчаяние, че са разделени, държанието на Кристин става все по-странно и неконтролируемо, а през юли 1933 г. тя прави опит да изтръгне собствените си очи, което налага да й бъде сложена усмирителна риза. За последно тя споменава името на сестра си в едно свое писмо-искане от 19 юли.

Процесът се състои на 30 септември 1933 г. Двете обвиняеми отговарят на въпросите шепнешком, когато въобще отговарят. Не изразяват никакво негодувание от сем. Ланслан, въпреки първоначалното позоваване на самоотбрана от страна на Кристин. Трите психиатрични експертизи, на които биват подложени, ги окачествяват като вменяеми, без обаче да отричат очевидните признаци на сексуална привързаност между двете сестри.


Обвиняемите са признати за виновни и след предългото за времето си 4-минутно обсъждане от съдебните заседатели, присъдите са произнесени. Кристин е осъдена на смърт чрез гилотиниране. Леа е намерена за виновна само за убийството на г-жа Ланслан; понеже при него е вложена сравнително по-малка жестокост, а и съдът е счел, че извършителката е действала под влияние на сестра си, Леа получава присъда от 10 години тежък поправителен труд.  Тя веднага обжалва присъдата, но Кристин отказва да иска помилване. Обжалването на Леа е отхвърлено на 30 ноември. Що се отнася до смъртната присъда, тя е съществувала във френския наказателен кодекс чак до идването на Митеран на власт през 1981 г., но по отношение на жените не се е изпълнявала още от 1887 г. Така, макар Кристин да не е обжалвала, на 22 януари 1934 г. нейната смъртна присъда е заменена с доживотна, след което сестрите биват прехвърлени в затвора в Рен.

Там душевното състояние на Кристин прогресивно се влошава, тя постоянно говори за желанието си да умре. Изправена лице в лице с Леа, тя не я разпознава и само казва: "Много е мила, но не е сестра ми". През май 1934 г. Кристин е въдворена в Ренския приют за душевноболни, където на 18 май умира вследствие на белодробна инфекция, причинена от честите и продължителни гладувания. Медицинският й картон е унищожен по време на бомбардировките през 1944 г.

За добро поведение, Леа е освободена две години предсрочно, през 1941 г. Понеже има съдебна забрана да пребивава в Льо Ман, тя отива да живее при майка си в Нант под сменена самоличност. Новото име на Леа е Мари. До края на живота си тя работи като чистачка и камериерка в хотел. През 1982 г. се разнася слухът за нейната смърт и оттогава официално я считат за починала. До 2000 г., когато режисьорът Клод Вентура попада на интересни следи и оповестява, че Леа Папан е още жива. В документалния си филм "En quête des sœurs Papin" ("В търсене на сестрите Папан") той показва жената, която е открил, но дали това е истинската Леа е спорен въпрос. Жената от документалния филм умира през 2001 г.

---

Моите субтитри:

Sister My Sister (Замунда.NET) Sister My Sister (Замунда.SE)

Линк към филма:
Sister My Sister (Замунда.NET)
Sister My Sister (Замунда.SE)