Родители
Уилям Мередит
Уилям Мередит
Всеки път, когато чета това стихотворение, в главата ми се пораждат въпроси, на които не мога да намеря отговор.
Английският оригинал Parents What it must be like to be an angel or a squirrel, we can imagine sooner. The last time we go to bed good, they are there, lying about darkness. They dandle us once too often, these friends who become our enemies. Suddenly one day, their juniors are as old as we yearn to be. They get wrinkles where it is better smooth, odd coughs, and smells. It is grotesque how they go on loving us, we go on loving them The effrontery, barely imaginable, of having caused us.And of how. Their lives: surely we can do better than that. This goes on for a long time.Everything they do is wrong, and the worst thing, they all do it, is to die, taking with them the last explanation, how we came out of the wet sea or wherever they got us from, taking the last link of that chain with them. Father, mother, we cry, wrinkling, to our uncomprehending children and grandchildren. William Meredith | Моят превод Родители Какво ли би било да бъдеш ангел или пък катерица - скоро ще узнаем. Ние слушахме и лягахме в кревата, а те ни лъжеха, че тъмното е страшно. Глезеха ни прекалено, по приятелски - защо ли после врагове ни станаха? Неусетно техните наследници пораснали сме, както и копнеехме: по нявга гладките лица се врязват бръчки, досадни кашлици и миризми ни мъчат. Чудно как все още ни обичат и как обичаме ги ние още. До невъобразимост е безочливо, че са ни създали. И как точно. А техният живот?! О, без съмнение ще стигнем много, много по-далече! Това продължава от толкова дълго. Лошо е всичко, което вършат, а най-лошото е (и го правят всички!), че умират, без да са ни обяснили как сме възникнали от някаква течност или от там, отдето са ни взели; отнасят в гроба и последната брънка от веригата, която ни свързва. "Татко! Майко!" - плачем ние, сбръчканите, пред своите наследници объркани. |