Бележките на преводача

Филмът е заснет в Рижката киностудия, изцяло на латвийски език. Допълнително е озвучен на руски и са му добавени руски начални надписи в киностудия "Максим Горки". В тези надписи латвийските имена са русифицирани, но аз предпочетох в моите субтитри да ги възстановя в оригиналния им вид.

Произведенията на Рудолф Блауманис, по мотиви от които е тази екранизация, и които, въпреки че много исках, нямах шанса да прочета, са:
     - разказът от 1898 г. "Purva bridējs" (на руски: "В трясине"), буквален превод: "Блатни птици" или може би по-скоро "Птица в тресавището" - кой знае... Успях да го намеря само на латвийски, можете да го прегледате (или да го прочетете, ако умеете) тук.
     - пиесата от 1905 г. "Ugunī" (на руски: "В огне"), буквален превод: "В огъня". Този текст не можах да  открия на никакъв език.

Смилтенските гори се намират в изключително красивия Смилтенски край в Латвия. Днешното градче Смилтене води началото си от изградената през XIV век Смилтенска крепост. През 1214 г., заедно с покоряването на подчиненото на рижкия архиепископ феодално княжество Талава (дн. Латвия), германските феодали завземат също и окръг Смилтене. В него, на брега на река Цертене (ок. 1,5 км от сегашния център на Смилтене) се е намирало Смилтенското градище - важно културно и търговско средище на Талава до нахлуването на германските рицари-копиеносци. Площта на градището е 60 х 70 м., а от трите си страни то е заградено с ров, широк 5 м. и дълбок 12 м., което го прави едно от най-силно укрепените древни латвийски поселища. В близост до старото Смилтенско градище, на брега на река Абула, завоевателите построяват каменна крепост (ок. 1370 г.). До днес от нея са се съхранили всичките четири защитни стени (с дебелина 130 - 150 см и височина на места до 5 м.), които ограждат територия с размери 60 х 60 м. През средните векове, като резиденция на рижкия епископ, Смилтенската крепост вече се е населявала от значителен брой хора, а в писмен източник от 1427 г. за нея се говори като за селище на име Смилтене (на немски: Smilten). През 1523 г. селището във и около крепостта вече е наречено град. През 1577 г. Смилтене е разрушен при нападението на Иван Грозни, но през 1601 г. селището възниква отново. Тогава обаче то се състои само от 18 постройки, всичките - ханове или кръчми. По време на Северната война мястото претърпява ново опустошение. През 1702 г. русите изгарят църквата, имението на проповедника, училището и 204 къщи, отвеждат със себе си 23 души и 143 коня и вземат църковната камбана. Останалите жители успяват да се спасят, като се крият в Смилтенските гори. Селището е основано отново чак през 1882 г. и бързо се развива в малко градче, на което официално е даден статут на град през 1920 г.

Снимки на руините от Смилтенската крепост вижте тук.

Латвийското заглавие на филма е като разказа на Блауманис - "Purva bridējs". На руски е просто "Эдгар и Кристина". Така е бил представен и в ГДР - "Edgar und Kristina". А също и в Югославия. Така го писах и аз, запазвайки заглавието, под което е бил прожектиран по нашите кина.