Бележките на преводача

Ханс Ото (10.08.1900 - 24.11.1933) е един от най-обещаващите млади актьори на немскоговоряща сцена от края на 20-те години на XX век и първата жертва измежду многото актьори, убити от нацистите. Играл е за последно в Пруския държавен театър, откъдето е уволнен заради комунистическите си убеждения. Скоро след това е арестуван и измъчван до смърт. За него Бертолт Брехт казва: "Човек на рядкото изкуство неподкупност."

Театърът в Потсдам, чиято постановка е "Вълшебното човече", носи името на Ханс Ото.
По спомените на Карл-Хайнц Ротин (в ролята на мелничаря Кунц), "Вълшебното човече" се появило първоначално като постановка на театър "Ханс Ото" с участието на същите актьори, които участват и във филма. Представлението пожънало толкова голям успех, че от ДЕФА решили да го филмират. След 10-дневните снимки премиерата на филма се състояла под изключителен политически надзор, тъй като тогавашната филмова цензура повелявала всички филми да бъдат "политически коректни".
Заглавието го преведох буквално, защото не ме напускаше усещането, че преди много години, през 80-те, когато го гледах по Първа програма, филмчето се казваше точно "Вълшебното човече". А и освен това в своя (стар) български превод на приказката на Братя Грим, Димитър Стоевски също използва думата "човече". Не знам защо си бях въобразила, че при работата върху филма преводачът от телевизията трябва да се е съобразил с превода на Д. Стоевски. Впоследствие - чак след като публикувах субтитрите - разбрах, че в детството ми филмчето всъщност се е казвало "Вълшебното джудже"; но беше вече късно за промени.
Името на самото вълшебно човече също го взех от превода на Д. Стоевски: Стори-пакост. Днес е много модерно да го наричат Румпелщилцхен, както е модерно да наричат и самия филм. Сигурно защото това е името му на немски, а правилото по принцип гласи, че имена не се превеждат. Моето мнение е, че съвременните преводачи твърде сляпо и изобщо без да мислят следват това правило. Rumpelstilzchen на немски означава нещо. Идва от rumpeln (трополя) + Stelzen (кокили) и извиква в съзнанието на малките германчета представата за злонамерено, шумно и пакостливо духче. В съзнанието на българските деца нищо не извиква, защото на български това име нищо не значи. Докато съвсем друго нещо си е Стори-пакост - тогава е от ясно по-ясно що за същество трябва да очакваме.
Другите необикновени имена също ги превеждах, макар че в новите преводи на приказката и тях ги срещнах написани на чист "български" като Рипенбийст, Хамелсваде и Шнюрбайн...  Точно тези трите (понеже ги има и в самата приказка) отново ги взех от Д. Стоевски:

Реброскот (на немски: Rippenbiest – от ребра + звяр; превод на Д. Стоевски);
Костовръз (на немски: Schnürbein – от въже + крак/кост; превод на Д. Стоевски);
Овнебут (на немски: Hammelswade – от овнешко + прасец; превод на Д. Стоевски).

А пък останалите ги мислихме с моята дъщеря и ето как ги измислихме:

Каймопраз (на немски: Hackepeter – кълцано свинско месо с подправки, което обикновено се яде сурово);
Дългоноско (на немски: Langenase – букв. дълъг нос);
Дъждогръм (на немски: Niesel(n)prin – поне така го чувам; от дъжд);
Железан (на немски: Eisenbeiß – от желязо + може би длето);
Джинджифилка (на немски: Ingwerbeichen – от джинджифил);
Цап-мац (на немски: Pipipatz – от пишкам (може би) + цапам/мацам);
Добродух (на немски: Heinzelman – в митологията: добър домашен дух);
Ала-бала (на немски: Schnick-Schnack – израз за означаване на глупости/дрънканици, или пък шарлатанство).

Имената на цветята исках да ги оставя, каквито са си, но направих две изключения:

Минзухар – в действителност е незабравка (Vergissmeinnicht), но понеже на български имаме такова (човешко) име, го промених;
Синчец – в действителност е ралица (Rittensporn), но и него промених, защото и такова име си имаме;
Глухарче (Butterblume);
Еделвайс (Katzenpfötchen);
Маргаритка (Tausendschön) - знам, че си имаме име Маргарита, но като е в умалителна форма не се сещам толкова за името, колкото за цветето, затова не го промених :)

Сега пак ще се върна на Стори-пакост, да кажа две думи за неговата двойственост. В оригинал, т.е. в приказката на Братя Грим, той си е лош, та чак зъл, а краят му е трагичен, та чак ужасяващ. В екранизацията на DEFA Стори-пакост се оказва направо добричък, та чак благороден. Ако се замисли човек, в положителната роля, която са му отредили, пакостливото име всъщност хич не му приляга. Но какво да се прави, въпрос на драматургично решение. Чудех се защо са решили така коренно да го променят. Може би за да наблегнат на определени ценности и поуки.
Приказката на Братя Грим на немски и на български (в превод на Димитър Стоевски) можете да прочетете на следния линк:
Стори-пакост


За песничките и заклинанията

Песничките и заклинанията от филма (слагам ги заедно) ги превеждах по слух, а моят слух не е много на "ти" с немския :)) Тук-таме недочувах по някоя думичка, а където чувах, обикновено гледах в речника какво значи. По тези разбираеми причини, не мога да дам и оригиналните немски текстове (бих могла да пробвам, но със сигурност ще сбъркам). Тук изключение прави единствено "Стори-пакост се наричам" (условно заглавие), чийто текст го взех от приказката на немски.