В степях, и в горах, и в лесах
(Песня про кровную месть)

В степях, и в горах, и в лесах,
Где хлеб человеческий труден,
Растили в поту и в слезах
И хлеб, и детей своих люди.
Свои были все на счету
И тесно с соседом на свете,
И каждый в свою нищету
Враждой вымещал на соседе.

        Взорвавшийся порох не гасит слеза,
        И слово под дулом - немое,
        А кровная месть, словно пуля, слепа,
        Но чует, где сердце живое!
        И снова в прицеле не видно лица,
        А значит убийству - конца!

В лесах, и в горах, и в степях,
Где пот человеческий солон,
Верша самосуд второпях,
Прощенье считали позором.
И кровь истекала из жил
Под мертвенным взглядом созвездий,
А тот, кто был жив, тот не жил
Тот ждал за возмездье возмездий!

        Взорвавшийся порох не гасит слеза,
        И слово под дулом - немое,
        А кровная месть, словно пуля, слепа,
        Но чует, где сердце живое!
        И снова в прицеле не видно лица,
        А значит убийству - конца!

В лесах, и в степях, и в горах
Слепые губили незрячих,
Но кто-то отринул свой страх,
Прозрёл и решил жить иначе.
Он первым ружьё опустил,
Промолвив: "Мир вашему дому",
От первым другого простил,
Но ясно ли это другому?

В балкана, в горите, в степта
(Песен за кръвното отмъщение)

В балкана, в горите, в степта,
където е труден животът,
и хляба, и свойте деца
отглеждали с пот на челото.
Безчетна била челядта
и ставали къщите тесни...
В злочестата си нищета
съседът намразвал съседа.

        Сълзи не угасят барутния пламък,
        под дулото думи немеят,
        а като куршум е разплатата - сляпа,
        но чува сърцето къде е!
        Отново ще вземе живота на прицел
        и ще отсъди: убийство!

В балкана, в горите, в степта,
където потта е солена -
там прошката считат за срам,
а редното е отмъщение.
Изтича кръвта на врага
под звездния поглед мъртвешки,
а който е днес оцелял,
ще чака на свой ред възмездие.

        Сълзи не угасят барутния пламък,
        под дулото думи немеят,
        а като куршум е разплатата - сляпа,
        но чува сърцето къде е!
        Отново ще вземе живота на прицел
        и ще отсъди: убийство!

В балкана, в горите, в степта
слепците погубват незрящи.
Но някой отхвърлил страха,
прогледнал, намерил друг начин.
Той пушката първи захвърлил,
прошепнал смирено: "Мир вам!",
простил на врага си той първи.
Но врагът дали знае това?...