Бележките на преводача

Филмът е заснет по мотиви от разкази на писателя Анатолий Трофимович Черноусов. За жалост не успях да открия за кои разкази точно става въпрос. Ако някой е запознат, ще се радвам да се свърже с мен.
По руските сайтове масово се твърди, че Иван Ковальов бил абитуриент - това не е вярно. Ковальов отдавна е завършил средното си образование (в електротехникум, специалност "Радист-конструктор"), а след това е отбил военната си служба, като в казармата е бил танкист. През лятото, в което ще се развият веселите събития от филма, той се подготвя за кандидатстудентските изпити в Педагогическия институт.
Импресионизъм е течение в изкуството, възникнало във Франция през втората половина на XIX век. Художникът-импресионист изразява непосредствените си впечатления и преживявания чрез игра на цветове и неясни контури. Импресионистите въвеждат рисуването на открито и така успяват да уловят и пресъздадат отделните мимолетни впечатления от нюанси, контрасти и светлина. Това, което отличава платната в този стил е, че обектите в тях сякаш са застинали в един-единствен миг от наблюдението на художника.

Клод Моне (1840 - 1926) е основателят на импресионизма и даже една от картините му - "Импресия. Изгряващо слънце" - дава названието на това течение.

Но за да преминем към платното му, чието име носи и самият филм, трябва първо да споменем неговия сънародник и съвременник Едуар Мане (1832 - 1883), също считан за представител на импресионизма, макар самият той да не е съгласен с това. През 1862/63 г. Мане рисува скандалната си картина "Закуска на тревата". Нейното първоначално заглавие е "Къпането" ("Le Bain"), а композицията на телата е заимствана от творбата на Маркантонио Раймонди "Съдът на Парис" (ок. 1515 г.), която пък е инспирирана от рисунка на Рафаело. "Закуска на тревата" изобразява две голи жени на горски пикник в компанията на двама напълно облечени мъже - нещо твърде дръзко и неприемливо за времето си. За образа на голата жена на преден план са позирали както бъдещата тогава съпруга на художника, Сузане Леенхоф (за тялото), така и неговият любим модел Викторин Мьоран (за лицето). Голото тяло е ярко осветено, а погледът на жената е втренчен право в зрителя, което привлича вниманието първо върху нея. За увлечените в разговор помежду си двама мъже, облечени в стил денди, които не показват никакъв интерес към жената, са позирали братът на художника, Южен Мане, и братът на Сузане, Фердинанд Леенхоф. Пред тримата са нарисувани като в натюрморт дрехите на жената, кошница с плодове и франзела хляб. На заден план се вижда втора жена, приведена и съвсем ефирно облечена, която се къпе във водите на извор. В сравнение с останалите фигури тя е с твърде големи размери и това създава впечатлението, че се носи във въздуха над тях. Липсата на дълбочина във фона поражда усещането, че представената сцена не се състои на открито, а в студио - още повече, че почти напълно липсват естествени светлосенки, а и мъжът отдясно носи на главата си шапка с пискюл, каквато нормално се е носела само у дома. Противно на академичните традиции и предписания, Мане не се е опитал да тушира и изчисти щрихите, поради което на места картината изглежда незавършена.

След като понася критики в композиционно, техническо и най-вече морално отношение, "Закуска на тревата" на Едуар Мане бива категорично отхвърлена от журито на Парижкия салон на Лувъра и губи правото да бъде изложена там. Затова пък бива изложена в т.нар. Салон на отхвърлените - място, отредено със специален едикт от Наполеон III, в което се събират всички отхвърлени от академиците картини, за да бъдат разгледани и оценени от народа.

Клод Моне, очевидно дълбоко впечатлен от отхвърлената творба на Мане, през 1866 г. създава своя собствена "Закуска на тревата". В нея няма скандална голота, а просто група мъже и жени на пикник сред природата, няма "незавършеност" и "фотографско" осветление, а дълбочина, естествени светлосенки и слънчеви отблясъци. Именно от картината на Клод Моне се вдъхновява и Мурашкин, който рисува и подарява на своя отряден лагерната "Закуска на тревата".

Можете да видите всички споменати дотук картини, като кликнете на този линк.
Сюрреализъм е културно течение, което възниква в началото на 20-те години на XX век. Авторите изобразяват предимно възникнали вътре в тях образи - обикновено фантастични съновидения или халюцинации, като залагат на елемента на изненадата от неподозираните размествания при позиционирането на детайлите.
Хорасан е провинция в Североизточен Иран и до 2004 г. е била най-голямата иранска провинция (преди да я разделят на три по-малки). Но в приказката за Али Баба се говори за историческата област [Велики] Хорасан, която е заемала източните райони на Сасанидското (Новоперсийското) царство и се е простирала върху части от териториите на днешните Иран, Узбекистан, Таджикистан, върху половин Туркменистан и половин Афганистан. На персийски език Хорасан (خراسان) означава "там, откъдето изгрява слънцето".

Цялата "Приказка за Али Баба, четирийсетте разбойници и неволницата Марджана" (както и огромна част от приказките, включени в том втори на "Хиляда и една нощ" и великолепно преведени от Киряк Цонев и Славян Русчуклиев) можете да прочетете тук.
Знаменитата реплика на физкултурника Филимонов "Куда за купалку?!", която става и негов прякор (Кудазакупалку), означава буквално "Къде отиваш извън  загражденията за плуване?!". Реших на български да я преведа като "Стой в периметъра!", за да може да става и за прякор - Стойвпериметъра :)

"Живял е един крокодил..."
или:
"Одеялото избяга, а юрганът отлетя..."
- с тези стихчета Ковальов се опитва да приспи Пинигина, но те се оказват твърде бебешки за нея. Това са всъщност началните стихове на две стихотворения от Корней Чуковски, чиито пълни текстове (на руски) можете да прочетете, ако кликнете на техните заглавия:
"Крокодил"
и
"Мойдодыр".
Докато изгладнелите на похода деца гледат телевизия, те улучват само програми с кулинарно съдържание:
     ⁽¹⁾ предаване за випускниците от някакъв ТОХ,
     ⁽²⁾ един филм, в който ловецът яде печено бутче и дава кокала на кучето си,
     и
     ⁽³⁾ някаква опера или оперета, в която древен римлянин - а може би грък? - пее, доколкото мога да чуя, следната ария:
                      Молочных два поросёнка,
                                            два поросёнка, два поросёнка
                      Съел, не тысячу,
                                            съел, не тысячу!
- тоест той се оправдава: "Изядох само две прасенца-сукалчета, не хиляда!". За да наблегна на яденето обаче, преведох песничката малко по-различно:
                      Изядох две прасенца,
                                            две прасенца, две прасенца,
                      две печени прасенца
                                            глътнах с апетит!
А ако някой случайно знае от кои филми са откъсите (2) и (3), нека бъде така добър да ми каже - аз не успях да открия.


За песните

В "Закуска на тревата" има общо 10 прекрасни песни по текст на Михаил Лвовски и музика на Владимир Шаински:
    Между нами дикарями
    Пожалуйста, не жалуйся (Поход)
    Картошка
    Если в лагере дожди
    Солдат молоденький
    Золотая рыбка
    Жара
    Ловись, ловись
    Город
    Если Вам
Преводите на български са резултат от съвместната работа между Влади Кромбърг ("Нашето детство") и Моя милост.