"Так это ты, Мирон, Павла убил!" е фраза от съветския филм "Адютантът на Негово превъзходителство" (1969 г.). Тя се споменава в песента на група "Аквариум" от 1985 г. със заглавие "212-85-06", откъдето пък я цитира Витя в началото на филма.

По-нататък (след временното си изтрезняване) той си тананика една друга песен на "Аквариум" - "Мочалкин блюз". Макар да е била написана още в началото на 70-те и включена в два албума - от 1973 г. и 1981 г., "Аквариум" изключитело рядко са я изпълнявали на концерти и песента е била известна само на почитателите, притежаващи студийно записаните албуми. Тя става популярна чак след включването й във филма "Асса" през 1987 г.
"Что и требовалось доказать" (Quod erat demonstrandum - "Което трябваше да се докаже") е сентенция от Евклид, чиято съкратена форма (Q. E. D.) се поставя в края на математически доказателства и философски съждения, когато даденото в условието твърдение се докаже като вярно в резултата.

Амбразурите (бойниците) са онези отвори във военните бункери, кораби и други подобни отбранителни съоръжения (има ги например по покривите на някои стари болници), през които се стреля по противника.Семьон Михайлович Будьони (1883 - 1973) взема блестящо участие в Руско-японската война, Първата световна война, Октомврийската революция и последващите действия срещу белогвардейците, Втората световна война. Заема високи правителствени и армейски длъжности. Удостоен е с цял куп отличия, ордени и награди, вкл. званието "Герой на СССР". Маршал на Съветския съюз от 1935 г. (един от първите пет).

Вячеслав Михайлович Молотов (1890 - 1986, рождена фамилия: Скрябин) е съветски политик и държавник, сталинист по убеждения. От 1912 г. участва в издаването на първия болшевишки вестник - "Правда", като при подготовката за издаването му се запознава със Сталин. През 1915 г. започва да използва партийния псевдоним Молотов (от рус.: молот - "чук"). Псевдонимът няма нищо общо с някакви крайности или жестокости, а - както казва внукът му Вячеслав Никонов - "името Молотов имало съвсем пролетарско и индустриално звучене и с него е трябвало да спечели работниците, които не обичали партийците-интелигенти". През живота си Молотов заема редица висши държавни и партийни постове.
През 1939 г. в качеството си на народен комисар по външните работи той подписва Договора за ненападение между Германия и СССР (т. нар. Пакт Рибентроп-Молотов).
През същата година, още в първия ден от Зимната война с Финландия, 30 ноември, Военновъздушните сили на Червената армия правят грешка. Вместо да нанесат удар по електростанцията и жп гарата на неприятелската столица, бомбардировачите губят ориентация и изсипват смъртоносния си товар върху жилищни и дипломатически квартали на Хелзинки. В резултат на това още на следващия ден в западните вестници се появяват снимки на разрушени домове и плачещи деца. В отговор на протеста на Европа, Молотов заявява с присъщия си цинизъм, че съветските самолети не хвърлят бомби над Хелзинки, а чували с хляб за гладуващото финландско население. Финландците реагират светкавично на изказването му и веднага започват да наричат съветските ротативно-разсейващи авиационни бомби* "кошниците с хляб на Молотов" (Molotovin leipäkori), а малогабаритните бомби - "панерчетата на Молотов". (*Една такава ранна касетъчна бомба от типа РРАБ-3 е с дължина 2,25 м, диаметър 90 см, има три крила на опашката и съдържа в себе си 60 малки запалителни бомби. При падането си бомбата се върти около оста си и разпръсква малките бомби посредством действието на центробежната сила.) От своя страна, финландските бойци посрещат съветските танкове с "горящи бутилки" (polttopullot), пълни със запалителна течност, които кръщават "коктейл Молотов" (Molotovin cocktail).
На 13.01.2010 Киевският апелативен съд признава Молотов за виновен за голодомора в Украйна през 1932/33 г.

И с просто око беше видно, че портретът в стаята на Елена Сергеевна не е нито на Молотов, нито на Будьони. Тъкмо бях започнала да си мисля, че може пък по изключение Витя да е прав и фотографията наистина да е на дядо й, когато най-случайно открих, че и на дядо й не е. Докато проучвах горните две интересни личности, и по-специално Будьони, попаднах на обща снимка на първите пет маршала на СССР, на която лицето най-отпред в средата леко ми заприлича на "дядото" от портрета във филма. Реших да го проверя и - бинго! - той беше, съвсем същият! :) Маршал Климент Ефремович Ворошилов (1881 - 1969), оглавявал военното министерство от 1925 до 1940 г., рекордьор по престой в Политбюрото и Президиума на ЦК на КПСС - почти 35 години, носител на половин куп ордени и медали... малко бледнее пред Будьони в това отношение, но пък цели два пъти става Герой на Съветския съюз. Сталинист. На 13.03.54 подписва Указа на Президиума на Върховния съвет на СССР за създаването на КГБ. Погребан е в некропола край Кремълската стена (както и Будьони, впрочем, височайша чест).
Марк Шагал (1887 - 1985, рождено име: Мойше Захарович Шагалов) е руски и френски художник от еврейски произход, чието изкуство се свързва с няколко основни стила. Той е ранен модернист и един от най-успешните художници на XX век. Оставя след себе си множество изящни и приложни творби - картини, илюстрации към книги, витражи, сценични декори, керамични произведения, гоблени, стенописи и др.
Фьодор Михайлович Достоевски (1821 - 1881) е един от най-значимите и световнопризнати руски писатели. Сред най-известните му творби са романите "Престъпление и наказание", "Идиот" и "Братя Карамазови".
Първата стихосбирката "Нерв" на Владимир Висоцки излиза през 1981 г. - една година след смъртта му. Отпечатани били обаче едва 55000 екземпляра. Говори се, че книгата била такава рядкост, та даже на черния пазар не можела да бъде открита. Плъзнала дори легендата, че стихосбирката не достигнала до читателите, защото някой откраднал вагона с тиража. В Държавната библиотека "Ленин" имало все пак един екземпляр и някои хора ходели в читалнята, за да преписват текстовете на ръка. Паралелно с легендата за откраднатия вагон се носела и друга мълва: че бройките всъщност "потънали" по областните комитети на КПСС.

И тъй като на времето "Нерв" е била толкова дефицитна книга, реших сега да не е дефицитна. Можете да я прочетете тук :)
Владимир Набоков (руснак по произход, емигрирал на запад по политически причини) пише скандалния си роман "Лолита" в продължение на пет години и го завършва през декември 1953 г. Книгата е написана на английски и издадена за първи път в Париж през 1955 г., а след това - в Ню Йорк през 1958 г. На руски "Лолита" е преведена от самия Набоков и излиза в Ню Йорк през 1967 г. В СССР романът вижда бял свят през 1989 г. чрез издателство "Известия". През 2003 г. Александър Свирилин обръща внимание, че в руския превод, вероятно по невнимание на преводача, липсва един обширен пасаж от Трета глава на Втора част. В последвалите две руски издания липсващият фрагмент вече е включен - в превод на Свирилин и на сина на Набоков, Дмитрий.
Който не е чел "Лолита", може да я прочете в Читанката. На български ;)
Бохемското стъкло, наричано още бохемски кристал, е една от визитните картички на Чехия (а по-рано, естествено - на Чехословакия). Това са уникално красиви стъклени изделия, произвеждани в областите Бохемия и Силезия още от XIII век. През XVII век, в стремежа си да имитират финото венецианско стъкло, майсторите от Бохемия откриват, че като добавят варовик в разтопеното стъкло, получават много по-искрящ материал, и то достатъчно дебел, за да може да бъде гравиран.  Сто години по-късно това вече е най-търсеното стъкло в света и остава такова чак до изобретяването на оловния кристал от британците в края на XVIII век. Около 1830 г.  бохемците възвръщат първенството си с въвеждането на оцветения (рисуван) кристал.
В пионерските ми години Павлик Морозов действително притежаваше славата на дете-герой, но или не са ми казвали какво точно геройство е извършил, или аз съм го забравила. Най-вероятно съм си го представяла с пушка в ръка срещу фашистите, какво друго.
Да видим сега какво друго.
Преди всичко - нищо общо с фашистите.

Павел Трофимович Морозов е роден на 14.11.18 в село Герасимовка, Тоболска губерния (днес селото спада към Свредловска област). И това, изглежда, е единственият неоспорим факт за живота му.

Според официалната версия от периода на сталинизма, пионерът Павлик е доносничел на властите кои от съселяните му са кулаци, следователно врагове на партията и държавата. През 1931 г. той дал показания в съда срещу собствения си баща за това, че последният злоупотребявал със служебното си положение на председател на селсъвета, като си присвоявал конфискуваното от кулаците имущество и издавал фалшиви документи за пътуване на принудителните заселници (разкулачените), за което бащата бил осъден на 10 години принудителен труд. Павлик издал още и дядо си Сергей за това, че укривал в дома си вещи на обявения за кулак Арсений Кулуканов (чичо и кръстник на Павел). На 03.09.32, докато майка им била в гр. Тавда, за да продаде единственото теленце, 13-годишния Павлик и 6-годишното му братче Фьодор отишли в гората за боровинки и не се върнали. На 6 септември ги намерили зверски заклани. Било установено, че Кулуканов платил на 19-годишния им братовчед Данила 30 рубли, за да ги убие, което Данила извършил заедно с дядо им Сергей. Кулуканов и Данила били осъдени на смърт и разстреляни незабавно след процеса. 80-годишните дядо Сергей и баба Ксения, която била в течение на всичко, приемала го с одобрение и задоволство и носела вина като съучастник - на затвор, където те по-късно и починали. Павлик Морозов бил провъзгласен за пионер-герой, борец срещу кулачеството и класовото разделение и защитник на бедните.

През 1987 г. писателят емигрант Юрий Дружников издава в Лондон книгата "Агент 001, или възнесението на Павлик Морозов". В нея той поставя под въпрос почти всичко от официалната версия и я нарича пропаганда. Авторът счита за преувеличени твърденията за активната дейност на Павлик против кулачеството, а показанията му в съда - за лично отмъщение от семейно-битов характер (понеже баща му бил изоставил семейството си и живеел с друга жена). Според Дружников убийството е дело на ОГПУ (НКВД), а осъдените били набедени. Той отрича Павлик да е бил пионер приживе и твърди, че едва след смъртта си е бил обявен за такъв. Това е било нужно, за да може случаят да се квалифицира като политически терор срещу член на детската комунистическа организация. Политизирането на делото било от полза за колективизацията, която селяните въобще не искали да приемат. Със създаването на мита за пионера-герой било заклеймено кулачеството и поощрено доносничеството срещу кулаците, което пък било добре дошло за колективизацията.

След появата на книгата, в съветската преса излизат опровержения на теорията на Дружников. От друга страна, Перестройката и гласността са вече в ход и журналисти от различни издания започват да преразглеждат  култа към Павлик Морозов. Основната им критика е срещу насърчаването на доносничеството - прийом, присъщ по-скоро за възпитанието в нацистките младежки организации. Този нов поглед върху историята намира отражение и в думите на Паша от "Скъпа Елена Сергеевна".

През 1999 г. Върховният съд на Русия по молба на Матрьона Шатракова, дъщеря на Арсений Кулуканов, преразглежда присъдите по делото и отказва да реабилитира осъдените с мотива, че двойното убийство "е от чисто криминално естество и поради това убийците не подлежат на реабилитация по политически причини".