Jishin rettô / Deathquake
За превода
Започнат на: 13.01.2015 Приключен на: 02.02.2015
Първа публикация: 06.07.2015 - Замунда.SE
Вид на превода: от субтитри.
Изходен език: английски.
От японските ми увлечения в ученическите години в главата ми са останали няколко думи, броенето от 1 до 10 (което на практика значи до 99) и умението да чета и превеждам японски текст. Последното да не се приема прекалено сериозно - то задължително става с помощта на моя карманный японско-русский словарь от 1989 г., съдържащ безценните таблици на хирагана и катакана + таблиците за определяне на йероглифните ключове в канджи и сричковото съответствие на последните. Един мой превод от японски по случайност може и да се получи точен, но обикновено е груб и само ориентировъчен за смисъла на текста, а в по-сложните случаи смисълът нацяло си остава загадка. Тъй като началните два надписа в "7,9 по скàлата на Рихтер" не бяха преведени на английски, у мен се зароди някаква сладка носталгия към отдавна изоставените далекоизточни занимания и реших да се пробвам в разчитането им. Опитът може да се нарече успешен, а резултатът - два броя субтитри, собственоръчно преведени от японски след цял ден ровене из таблиците. Старите навици се оказаха дълбоко заровени :))
Отделно от това, се запънах с изречението в 01:53:50,400. И по-точно, думата leverage всяваше смут в логиката ми. За изясняването на смисъла ми помогнаха Toritoribe и nekojita от форума в JapanReference - аригато гозаймас!
Повод за превода: Това беше може би първият игрален филм, който гледах на голям екран. Не помня дали вече ходех на училище (станах първолаче през 1981 г.). Помня, че не беше лято, смрачаваше се (или просто времето беше мрачно?) и вървяхме с майка към киното (а татко? Липсваше. Странно, защото той е киноманът в семейството. Би пропуснал филм само ако е бил наряд.). Аз вървях от външната страна на тротоара, майка - от вътрешната. Тя ме държеше за ръка, при което моята собствена ръка беше вдигната нагоре, за да стигне нейната. Толкова голяма бях. Следващият ми спомен е от киното. Салонът беше пълен. С високи хора. Все пак успявах да виждам по нещичко въпреки няколкото късокоси глави, които се мърдаха в долната част на екрана. За времето си това беше впечатляващ филм "с ужаси" и години наред след като го гледахме, майка живо го обсъждаше с онези нейни приятелки, които също го бяха гледали, а на пропусналите го разказваше. И в тези техни разговори всеки път загрижено ме питаше: "Ти помниш ли удавените?"; явно чак по време на прожекцията е разбрала, че филмът може да не е подходящ за възрастта ми и се притесняваше да не ми е повредил някак психиката. Психиката ми обаче не се оплакваше от повреди, а и удавените не помнех - сигурно стърчащите отпред глави са ги скрили от детския ми поглед. Всъщност от целия филм помнех само една-едничка картина: наводнения влак.
Посвещавам този превод на моята майка Дида. С обич! :)
Бъдещи редакции: няма да има.
Бележките на преводача Противно на широко разпространеното убеждение в съзнанието на българските зрители,този филм НЕ Е ПО ДЕЙСТВИТЕЛЕН СЛУЧАЙ! Освен това, макар вече да били предприети законови стъпки за драстична превенция, към 1980 г. повечето от мерките били все още на хартия, а някои даже не били замислени. Например противоземетръсното строителство в Япония започва едва през 1982 г. Мисля си, че филмът си е поставил за цел целта на Йоичи Кавадзу - да събуди властите, за да преминат те от думи към действия. И си мисля, че може и да е допринесъл това да се случи по-бързо... дори и съвсем мъничко.  Българското заглавие запазих такова, каквото беше по нашите кина в началото на 80-те.Буквалният превод на японското заглавие (Jishin rettô, 地震列島) е "Земетръсен архипелаг". В САЩ филмът излиза като "Deathquake" и е с продължителност 102 мин. (24 мин. от оригиналните 126 мин. са изрязани); това заглавие е прието и за международно. Други заглавия, с които филмът е познат: "Cataclysme force 7,9" (Франция), "Megaforce 7,9" (Великобритания), "Magnitude 7,9", "Earthquake 7,9"... и т.н. Последното голямо земетресение, за което в началото на филма се казва, че е сполетяло Токио преди 50 години (спрямо момента на снимките), е земетресението в Канто. На 01.09.1923 г., минута и половина преди обяд, под о-в Идзу Ошима в залива Сагами започнали земни трусове с главоломно нарастваща сила. Сеизмичните вълни бързо стигнали двата най-големи града на Япония - Токио и Йокохама, разположени на 65 км северно от залива. Подземните удари били толкова силни, че причинили катастрофални разрушения. Били унищожени мостове и гори, били затрупани тунели, били заличени цели села. Влакове, движещи се по линията Токио - Йокохама, попадайки на изтръгнати или усукани релси, се преобръщали. В Йокохама били разрушени 11000 здания, а 59000 изгорели. В Токио силният вятър бързо разпространил пожарите, които изпепелили 300000 (от общо 1 милион) сгради. В залива Сагами се образувала вълна цунами с височина над 10 метра, която се стоварила на брега, сеейки допълнително смърт и разруха. В района на бедствието загинали около 100000 души, 40000 изчезнали безследно, а близо 1 милион останали без покрив. Във филма се цитират общи щети за 5 милиарда йени, което по курса за 1923 г. (1$ = 2,162 йени) се равнява на тогавашните 2,3 млрд. долара (или близо 32,4 млрд. днешни).Земетресението в Канто било с магнитуд 7,9. Предполагам, че това е дало идеята и земетресението във филма да бъде със същата мощ. Но... земетресението в Канто не е било предвидено от никого, още по-малко от Мунечика Кавадзу, който е измислен филмов герой ;) След катастрофалното земетресение, сполетяло Едо (днешно Токио) през 1855 г., в късната японска митология се зародил митът за Онамадзу (големият сом), често наричан и само Намадзу (сомът). Според легендата Намадзу живее в тинята под японските острови и върши големи поразии. Негов пазач е богът на меча и гръмотевиците Кашима, който притиска Намадзу с голям камък, за да стои мирен. Понякога обаче Кашима става от поста си и оставя да го замества богът на риболова и търговията Ебису. Но Ебису не изпълнява особено съвестно задълженията си, а и обича да си пийва. И щом опияненото божество заспи, Намадзу плясва със силната си опашка, извива се, измъква се изпод камъка и започва да вършее из морските глъбини, с което предизвиква страшни земетресения. Но дори когато не е свободен, достатъчно е само да погъделичка с мустаците си океанското дъно, и японската земя се разлюлява. В миналото хората налепяли върху прозорците рисунки на Намадзу като заклинание срещу подземни трусове. Първата такава рисунка се появила в Едо два дни след земетресението от 1855 г., а до няколко седмици цели 400 различни изображения на чудовищния сом, станали известни като намадзу-е, залели града. Нерядко те носели обществено-политически оттенък и откровена критика срещу онези, които извличали печалба от земетресенията - строители, зидари, дърводелци, търговци, търсещи сензации журналисти, куртизанки, лекари и др. - по рисунките тези печалбари дори се надпреварвали да подкупват Намадзу, за да направи ново голямо земетресение. Някои художници изобразявали и добрата природа на сома - така например той ту се хвърлял да спасява пострадалите от стихията, ту дълбоко се разкайвал пред Кашима, че се е държал лошо в негово отсъствие, ту се опитвал да предпази децата си от гнева и отмъщението на жертвите на земетресението. Намадзу може да се приеме като събирателен образ и обикновено злосторниците по рисунките са повече от един сом. За съжаление, малко рисунки намадзу-е са се съхранили до днес, понеже два месеца след появата им управлението на последния от шогуните Токугава - Токугава Йошинобу - наложило забрана върху отпечатването им. Свързването на сома със земетресенията се обяснява с факта, че в навечерието на големи земетресения край бреговете на Япония може да се наблюдава необичайно излизане на повърхността на сомове. Тези дълбоководни риби усещат слабите вълнения в земните недра, предшестващи с 24 до 48 часа големия трус, поради което в този период проявяват необичайно безпокойство. Възприемайки в обратен ред причината и следствието, народът създал поверието, че именно сомовете със своята активност предизвикват земетресенията. Преди милиарди години обаче си е вряла и кипяла и била осеяна с изригващи вулкани. Изливащата се лава лека-полека започнала да се охлажда и застива, което в един момент довело до изстиване на целия повърхностен слой. Земята се сдобила с твърда обвивка. Но бурните процеси под нея продължавали и трупали огромно напрежение в земните недра. То можело да се освободи единствено като разкъса кората, което и сторило. На много места. Оттогава земната кора (литосферата) не е една обща плоча, покриваща цялата Земя, а мозайка от множество литосферни (тектонски) плочи. По техните краища, наричани разломи, движението никога не спира, поради което тези зони са и най-сеизмични (Япония, за зла участ, се намира на границите не на две, а на няколко тектонски плочи). Тектонските плочи непрекъснато се движат в различни посоки и с различни скорости (от няколко милиметра до 10 сантиметра годишно), при което се трият, разминават, приближават, сблъскват, раздалечават, застъпват и именно техните движения и контакти представляват земетресенията. Посоката на движение на плочите се определя от посоката на конвективните течения в мантията под тях. Срещата между две тектонски плочи може да протече например така: — ако двете плочи се движат успоредно една до друга (латерално), но в противоположни посоки, или пък в една и съща посока, но с различни скорости, между тях ще възникне триене. То трансформира релефа, като буквално го размества и затова границата между така движещи се плочи се нарича трансформен разлом. — ако две континентални плочи се движат една срещу друга, те могат да се сблъскат, краищата им да се нагънат и да се "споят" в планинска верига. Възможно е обаче и друг вариант: едната плоча да се подпъхне под другата, но и в този случай резултатът ще е същият: по границата на горната плоча отново ще се образува планинска верига. — ако една срещу друга се движат океанска и континентална плоча, те никога няма да се сблъскат. Океанската плоча ще се плъзне под континенталната, а по дължината на подпъхването ще се образува дълбока бездна с плоско дъно и стръмни стени, или океанска падина, наричана още дълбоководен (или океански) жлеб (или ров). Щом стигне достатъчно дълбоко в мантията, където температурите са достатъчно високи, част от потъващия край на студената (и следователно - по-тежка от мантията) океанска плоча ще се откъсне и ще потъне надолу. Тоест част от съществуващата земна кора ще бъде унищожена и направо претопена. От бързото навлизане на студена материя дълбоко в горещата мантия, под континенталната плоча ще започнат топлинни процеси, които ще нагнетят напрежение, което от своя страна ще се освободи, като изтласка нагоре гореща магма. В случай че магмата изригне на повърхността на континента, там ще се образуват вулкани, или т.нар. вулканична дъга по протежение на цялата линия на подпъхването. Но в случай че контактът между двете плочи се пада далеч навътре в океана, а изригванията, макар и да са от контитненталната плоча, дефакто стават на океанското дъно, на него ще се образуват подводни вулкани. Благодарение на упоритата си работа, тези вулкани ще нарастват на площ и на височина и щом се покажат над водната повърхност, налице ще бъде една редица от вулканични острови, или островна дъга. Япония е островна дъга и се е образувала точно по този начин. — ако земната кора само се унищожаваше при застъпването на тектонските плочи, тя в един момент щеше да свърши, а това хич не е хубаво. Затова със същата скорост, с която се унищожава старата литосфера, на нейно място се създава чисто нова. Да, земетресенията можели и да градят, макар и с все същата разрушителна сила. Образуването на нова земна кора става там, където две плочи се раздалечават една от друга, т.е. движат се в противоположни посоки. Това "отблъскване" се получава между две океански плочи, и то не защото плочите не могат да се понасят една друга, а защото на границата между тях постоянно извира магма, която ги избутва настрани. Границата всъщност представлява верига от подводни вулканични планини и носи названието срединноокеански хребет (защото сякаш бележи средата на океана). Върховете на тези планини понякога се издигат над водата във вид на вулканични острови - Исландия например е кацнала точно върху остров от срединноокеански хребет, което обяснява и склонността на Ейяфятлайокутъл да създава международни въздушни проблеми :)) Та, магмата се разлива от двете страни на хребетните кратери в посока към плочите и застива, образувайки съвсем млада и сравнително по-топла земна кора. Съответно, в отсрещния край на плочата кората пък е най-стара и най-студена. И когато избликващата през хребетите магма избутва плочата настрани, най-старият й край се подпъхва под съседната континентална плоча в зоната на океанската падина, както е описано в горния абзац. Целият този процес тече непрекъснато и изключително бавно, с по няколко сантиметра годишно. Всички примери дотук са идеализирани и изобщо не изчерпват възможните взаимодействия между тектонските плочи, но що касае филма са достатъчни. Далеч съм от намерението да разказвам в подробности цялата тектоника на плочите ;) Тази съвременна теория за движението на земните пластове била затвърдена окончателно през 1965-1967 г., т.е. към времето на заснемането на филма е била относително нова. Точката под земната повърхност, от която започва земетресението, се нарича хипоцентър. Тя обикновено е на дълбочина от 3 до 600 км., а най-дълбокото земетресение, регистрирано някога, е станало в Тихоокеанския пояс на дълбочина 720 км.Точката върху земната повърхност, която се намира точно над хипоцентъра, представлява епицентърът на земетресението. Сеизмографът е комбинация от сеизмометър - уред, реагиращ при трептенето на земната повърхност, снабден с писец, който постоянно изписва непрекъсната линия върху разграфена хартия (сеизмограма). Когато стане земетресение, под действие на сеизмичните вълни писецът се отклонява и оставя след себе си не права, а начупена линия (крива), изразяваща амплитудата на вълните. Въз основа на амплитудата и отдалечеността на сеизмографа от епицентъра се изчислява магнитудът на земетресението. Магнитудът показва какво количество енергия се е отделила при земетресението в неговия епицентър. Десетобалната скàла на Рихтер е скàла за измерване на магнитуда. Всяка следваща единица от нея означава 10 пъти по-голяма амплитуда на сеизмичните вълни и 31 пъти по-голяма отделена енергия в сравнение с предходната единица. Интензитетът пък означава влиянието на труса върху хората, сградите и релефа. Пораженията в зоната на епицентъра са най-големи, а с отдалечаване от него отслабват и те. Понастоящем в различните страни по света се използват няколко скàли за измерване на интензитета, като всяка степен от тях включва строго определени земетръсни ефекти. Модифицираната скàла на Меркали (ММ31 - използвана в САЩ), скàлата на Медведев-Шпонхойер-Карник (МШК-64 - в Индия, Израел, Русия, България) и Европейската макросеизмична скàла (EMS-98) са 12-степенни. В Япония и Тайван се използва 7-степенната (на практика 10-степенна) скàла за интензитет на Японската метеорологична агенция, чието подробно описание можете да видите по-долу на тази страница. За разлика от магнитуда, който се означава с арабски цифри, за означаване степента на интензитета обикновено се използват римски. — биопрогнозата, или предсказване на земетресение въз основа на поведението на животните и птиците. Това е най-старият метод, понеже хората отдавна са забелязали, че всички други живи същества освен тях усещат предварително, когато предстои земен трус, и стават неспокойни. Някои усещат форшоковете - слабите земетресения, предхождащи непосредствено силното. Такива са сомовете, за които вече казахме, както и фазаните. Специално за фазаните открих една много любопитна статия в броя на в. "Ди ивнинг индипендънт" от 17.08.1923 г., в която се разказва за наблюденията на японския сеизмолог проф. Ф. Омори върху поведението на тези птици; най-любопитното в статията обаче е датата й - тя е отпечатана точно две седмици преди Голямото земетресение в Канто! Други животни (като любимите ми котки например :) чуват мощните ултразвуци, излъчвани от вътрешността на земята, които се появяват още в самото начало на земетресението, достатъчно дълго време преди разрушителния тласък. — преди земетресения силните напрежения около земетръсното огнище предизвикват промяна в нивото, дебита, химическия състав и температурата на подземните води, в частност - на минералните извори. Това може да се наблюдава не само в епицентралната зона, но и далеч отвъд нейните предели. Споменатите във филма грунтови води са вид подземни води, които се образуват при просмукването на валежни и речни води в най-горните земни пластове. При тях обаче ситуацията е друга - проникващата надълбоко в скалните масиви вода играе главната роля, като нарушава тектонското равновесие. Група американски учени са сравнили количеството на валежите и възникналите земетресения с магнитуд над 6 в Сан Фернандо, Калифорния за период от няколко десетилетия и са установили следните интересни зависимости: *) 4-6 години преди земетресението количеството на валежите е под нормата; *) през следващите 2-3 години валежите значително превишават средното количество; *) следва рязък спад в количеството на валежите; *) 4-24 месеца след отчетения максимум настъпва освобождаване на сеизмичната енергия, изразяващо се в силно земетресение. Понеже грунтовите води пряко зависят от водния отток, тези зависимости се отнасят и за тях, т.е. с наближаване на земетресението нивото им се покачва. — няколко месеца до година (или дори няколко години) преди силно земетресение в зоната на неговата подготовка обикновено започва по-бързо изменение на наклона на терена. За установяване на изменението, освен многократни нивелирания по фиксирана триангулачна мрежа на повърхността (в което Япония е първенец), се използват и наклонометри (наричани още инклинометри - от англ. inclinometer). Тези уреди се монтират върху специални бетонирани площадки или се спускат в сондажни отвори на различна дълбочина и отчитат забавените движения на земната кора, свързани с наклоните на земната повърхност. Понеже инклинометрите регистрират и най-слабите трептения, причината за които може да бъде и съвсем невинна (напр. промяна в атмосферното налягане или продължително бавно пропадане на фундамента), те не се считат за особено надеждни предвестници. — дилатометърът (англ.: volumetric strainmeter, dilatometer) е вид тензометър (англ.: strainmeter) - изключително прецизен уред за регистриране на напрежения в обема, в който е поставен. Тензометърът представлява метален цилиндър, съдържащ някакъв чувствителен елемент (сензор) - напр. мембрана или подвижни пластини, които посредством проводници предават на наблюдателите данните за уловените напрежения. Сензорът в дилатометъра е течност, най-често - силициево масло. Дилатометърът се спуска в сонадаж на минимум 100 метра дълбочина. Когато обемът на земния пласт около сондажа се разшири поради нагряване, което е характерно при сеизмична и вулканична активност, земната маса притиска стените на дилатометъра и го свива. Вследствие на това нивото на течността се покачва и предава на повърхността данните за настъпилото изменение в околния обем. Дилатометърът прилича на пластмасова бутилка кока-кола със сламка - ако стиснем бутилката дори съвсем слабо, сламката значително ще се издигне. Така, дори и най-слабото обемно напрежение предизвиква значително отклонение, което може да бъде измерено съвсем точно. Дилатометрите са невероятно чувствителни уреди и улавят даже най-малките колебания в обема с точност до една трилионна част, или 10-12. — друг способ за прогнозиране е споменатият по-горе сеизмограф. По поне тези две причини: *) той регистрира форшоковете преди големите земетресения. Неудобството тук е, че те не могат да бъдат различени от обичайните слаби земетресения, които се случват постоянно, поради което далеч не всяко слабо земетресение е предвестник на силно. *) той регистрира и силните земетресения. А е установено (от руския/съветски сеизмолог Федотов), че две последователни земетресения с еднаква (голяма!) сила на едно и също място се случват през определен сеизмичен цикъл, най-често през период от 50-100 години. При това, огнището на следващото земетресение е изместено встрани от предишното. Това се обяснява с натрупаната енергия в земната кора. В момента на земетресението тази енергия се освобождава частично или напълно. За да има следващо земетресение, е необходима нова порция енергия. Следователно трябва да мине известно време, докато тя се насъбере. През 1962 г. група японски сеизмолози публикуват проекта "Сеизмично прогнозране: Текущо положение и план за действие", който поставя началото на националната програма за сеизмично прогнозиране. Идеята е да бъде внедрена система за наблюдение и събиране на данни, въз основа на които да се правят успешни бъдещи прогнози. По това време теорията за тектониката на плочите е все още в зародиш, затова предложенията в проекта са почти революционни. Те включват мониторинг в цяла Япония на деформациите в земната кора, геохимичните изменения и сеизмичната активност (и особено форшоковете). Учените са убедени, че регистрирането и разбирането на ролята на тези аномалии в механизма на земетресенията ще им помогне след само 10 години изследвания да предскажат следващия силен трус - неговото място, време и магнитуд (оптимистичното очакване за 10-те години е изказано и във филма). Съветът по геодезия одобрява проекта на сеизмолозите през 1964 г. и начертава първата 5-годишна програма за действие, започваща от следващата година. Последвалата поредица от силни земетресения в периода 1964-1968 г. обаче проваля програмата и нейната продължителност е преждевременно съкратена на 4 години. През 1969 г. - в началото на втората 5-годишна програма - към тогавашното Министерство на транспорта (днес: на земята, инфраструктурата, транспорта и туризма) е създаден Координационен комитет за сеизмично прогнозиране, който трябва да координира дейностите по прогнозиране в бъдеще. През 1970 г. комитетът категоризира рисковите зони в Япония в две групи: - зони под специално наблюдение - те се намират в сеизмично активна област, живи свидетели помнят силно земетресение в далечното (но не и в близкото) минало, а към момента на наблюдение са налице активни движения в земната кора. Тук попадат също и градовете с важна обществена значимост. - зони под интензивно наблюдение - при тях има нужда от по-задълбочени проучвания, за да се изяснят причините за аномалиите, в случай че се появят такива. В началото на 70-те години изследователската дейност разкрива дълбоки сеизмични процеси под Тохоку, Канто и Токай, поради което усилията за прогнозиране се съсредоточават върху тези три района (което се критикува във филма). През 1974 г. Токай е поставен под интензивно наблюдение. До 1978 г. комитетът обявява 2 зони под интензивно и 8 - под специално наблюдение. През 1978 г. е приет Законът за мащабна превенция при земетресения, който въвежда комплекс от мерки и създава редица служби на национално, префектурно и местно ниво. Една от тях е Службата за защита от бедствия, натоварена с изграждането на евакуационни центрове по места и информиране на населението в случай на земетресение или друго бедствие. Законът указва и реда, по който генералният директор на Метеорологичната агенция сигнализира министър-председателя за очаквано земетресение, за да може последният да издаде съответните предупреждения. В рамките на проведените 5-годишни програми японските сеизмолози успяват да създадат перфектна национална мрежа за мониторинг, използвайки последните достижения на техниката, с които далеч надминават предвидените в първоначалния проект от 1962 г. технически средства. Те обаче стигат до заключението, че точна прогноза за мястото, времето и силата на бъдещо земетресение на този етап е неосъществима. През 1998 г. приключва последната, седма програма от този проект. През 1999 г. стартират "новите 5-годишни програми", които продължават проучвателните дейности в областта на прогнозирането, но паралелно с това си поставят за приоритет превантивните и защитните мерки, своевременното информиране на населението при земетресения, ранното известяване за цунами и т.н. |  (1980, Япония) Проучванията на сеизмолога Йоичи Кавадзу сочат, че силно земетресение заплашва да порази Токио в най-близко време. Научните среди обаче не приемат сериозно тази мрачна прогноза. В опитите си да убеди властите, че са необходими радикални мерки за защита на населението, Кавадзу стига чак до министър-председателя. Докато работата му все повече го сближава с изследователката Томико, със своите остри изказвания и дръзко поведение Кавадзу застрашава кариерата си и доброто име на семейството. Това влошава и бездруго охладнелите отношения със съпругата му - дъщеря на виден учен, чиято работа той е наследил. Кавадзу и Юко се изправят пред развод. И точно тогава настъпва унищожителният трус, за да докаже на управниците, че столицата не е подготвена за бедствие от такъв мащаб. (текст - мой) Режисьор: Кенджиро Омори Сценаристи: Кането Шиндо Оператор: Рокуро Нишигаки Музика: Тишиаки Цушима В ролите: Хироши Кацуно - Йоичи Кавадзу Юми Такигава - Томико Кайо Мацуо - Юко Нагашима Тошиюки - Хашидзуме Отаки Шуджи - проф. Марумо Шин Сабури - министър-председателят Кентаро Каджи - главният секретар на Кабинета на министрите Пълното название на японската пожарна служба е Агенция за борба с пожари и природни бедствия. Тя е създадена през 1960 г. и е подчинена на Министерството на вътрешните работи и комуникациите. В работатата на пожарната, както и на полицията (във филма - токийската), освен другите им специфични задължения, влизат и превенцията, информирането и спасяването на гражданите при земетресения. Японската метеорологична агенция е част от Министерството на земята, инфраструктурата, транспорта и туризма. Тя се състои от четири отдела: "Прогнози", "Наблюдения", "Сеизмология и вуланология" (бивш "Земетресения") и "Глобална околна и морска среда". Агенцията отговаря както за синоптичните наблюдения и прогнози, така и за наблюдение и предизвестяване на земетресения, цунамита и вулканични изригвания. ЯМА е приемник на основаната през 1875 г. (и преименувана през 1956 г.) Токийска метеорологична обсерватория. Японската падина е разположена източно от о-в Хоншу, южно от Хокайдо и северно от островите Бонин, на мястото на подпъхване на Тихоокеанската плоча под Охотската. Падината е дълга над 1000 км и е с максимално измерена дълбочина 10,504 км. Напречното й сечение е V-образно. Токай е неформална област в район Чубу, известна със силните си земетресения в миналото, ставащи на всеки 100-150 години (1498 г., 1605 г., 1707 г. и 1854 г.). Ако е вярна сметката, бъдещото предстои всеки момент, а учените, както разбрахме, го чакат още от 70-те години на ХХ век.Нагоя е най-големият град в Токай, трети по площ и четвърти по население в Япония. Намира се на 350 км югозападно от Токио. Равнината Канто се простира (частично) върху териториите на седем префектури: Токио, Саитама, Гунма, Точиги, Ибараки, Чиба и Канагава. Счита се, че разрушителните земетресения в Канто следват 200-годишен сеизмичен цикъл, като последните две са били през 1703 и 1923 г.През 80-те години Ивацуки все още е бил самостоятелен град в префектура Саитама, на около 29 км северно от Токио. Но едноименната столица на префектурата се разраствала и през април 2005 г. присъединила към себе си Ивацуки под формата на отделен градски район. Шимода е пристанищен град на п-в Идзу, на около 100 км югоизточно от Токио. Сува е град в централната част на префектура Нагано на брега на езерото Сува. Градът е известен с многобройните "рьокан" - хотели в традиционен японски стил, построени до горещи минерални извори ("онсен"). Онсен в миналото са служели за обществени бани. И днес някои от тях са останали обществени и се управляват от местните власти, докато частните са включени в хотелски комплекси. Град Сува се прочул като снимачна площадка за много от сцените в "Мемоарите на една гейша". Езерото Сува пък е сцена на интересен природен феномен - "о-миватари", или кръстопътят на божествата. Понеже под езерото има горещ минерален източник, когато през зимата повърхността замръзне, водата под леда продължава да циркулира. Това води до формирането на ледени хълмове (тороси), достигащи 30 см височина и дори повече. Местната легенда гласи, че хълмовете се образуват, докато божествата кръстосват езерото, пътувайки между различните здания на шинтоисткото светилище "Сува таиша". Канда е градска зона в район Чийода, Токио. В състава на Канда влизат 30 квартала, измежду които Изуми и Сакума. Кото е друг район в Токио. Тук трябва да вмъкна една бегла схема на административното делене на Токио. Сложна работа. Токийският метрополис се разполага на площ с дължина 90 км (запад - изток) и ширина 25 км (север - юг). Старо Токио (бившето Токио Сити) заема около 1/3 от общата площ и се намира най на изток. То се дели на 23 полуавтономни района със собствено местно самоуправление (англ.: (special) ward, яп.: -ку, букв.: специален район), които пък се делят на квартали (англ.: neighborhood, яп.: -чу). Западно Токио е съставено от 26 града с население мин. 50 хил. души (англ.: city, яп.: -ши), 5 по-слабо населени града (англ.: town, яп.: -чо или мачи) и 8 села (англ.: village, яп.: -сон или -мура). Според мен, тези градове и села играят ролята на предградия. Те също се делят на квартали. И накрая, в някои токийски райони и градове/предградия съществуват и особени неформални градски зони (англ.: district, букв.: окръг), обединяващи в себе си няколко квартала. Тези зони нямат административно значение. През 30-те години в съседство били поставени основите на нейната близначка "Шин-Маруноучи", или Шин-Мару биру, в превод: Новата Маруноучи. Тя обаче била построена едва през 1952 г. поради междувременно настъпилата икономическа криза и последвалата я Втора световна война. В този си вид двете "сестри" посрещали пътниците от жп гарата чак до самия край на ХХ век. През 1999 г. било преценено, че "Маруноучи" нямала добра устойчивост на земетресения и сградата била съборена. На нейно място през 2002 г. изникнал 37-етажен небостъргач със същото име, чиято основа наподобявала класическата архитектура на предшественичката му. Интересен факт, достоен за възхищение: строителните отпадъци от старата сграда не били изхвърлени на някое поле, да го красят с десетилетия, а след преработка били надлежно оползотворени: бетонът бил натрошен и използван при строеж на пътища; стоманата - претопена за нови изделия; а 5500-те борови пилона от основите се превърнали в хартия, стоителни блокчета и дори пейки! Абсолютно същата нещастна съдба сполетяла и "Шин-Маруноучи", разрушена през 2005 г. и заменена две години по-късно от 38-етажен едноименен небостъргач със старовремска основа. Сградата, която се споменава във филма, е "Маруноучи" във варианта си от 1923 г. Проливът Урага свързва Токийския залив със залива Сагами и открито море. В широкия смисъл Урага се разглежда като част от Токийския залив. Шинкансен е високоскоростната железница в Япония. Първата линия (Токио - Осака) е открита през 1964 г. Понастоящем линиите, по които се движат т.нар. влакове-стрела с максимална скорост 240-320 км/ч, са с обща дължина над 2300 км, а линиите "мини шинкансен" за влакове със скорост до 130 км/ч - около 280 км. Първа въздушнодесантна бригада, наричана още Нарашинска въздушнодесантна бригада, е единствената парашутна част в състава на японските сухопътни сили за самоотбрана. Тя е разположена в лагер "Нарашино" край гр. Фунабаши, префектура Чиба. Сформирана е през 1955 г. с разрешението на американските окупационни сили, поради растящото напрежение между САЩ и СССР в началото на Студената война. За първи път бригадата се проявява в действие в издирвателната операция след катастрофата на Полет 123 на японските авиолинии на 12.08.1985. В следващите години взема участие и в други граждански спасителни операции, вкл. след земетресението в Кобе през 1995 г. Макар това да е елитната парашутна част на Япония, обучена да се справя в ситуации на въстанически войни и да отблъсква нападения от чужди командоси, бойците на Първа въздушнодесантна бригада показват своите военни умения единствено на ежегодните въздушни демонстрации в Нарашино. Все пак обаче от началото на 2004 г. до средата на 2006 г. парашутисти от Нарашинската бригада биват ротационно изпращани в Ирак, което разпалва горещи дискусии в японското общество относно конституционосъобразността на тези военни мисии. Защото Япония сама си е забранила всякакви армии и войни. След капитулацията й на 02.09. 1945 г., за да се предотврати възраждане на японския милитаризъм, щабът на окупационните войски издава директива за разформироване на въоръжените сили и на всички паравоенни формирования и полицейски части със специално предназначение. На Япония се забранява да формира каквито и да било военни или полувоенни организации, както и да внася военно снаряжение. Под натиска на японската общественост в чл. 9 от конституцията на страната е записан най-прекрасният текст, който може да съдържа една конституция: Искрено стремейки се към международен мир, основан на справедливост и ред, японският народ се отказва за вечни времена от войната като суверенно право на нацията, а така също от заплахата с въоръжена сила или използването й като средство за разрешаване на международни спорове. За постигането на целта, посочена в предходния абзац, никога вече няма да се създават сухопътни, морски и военновъздушни сили, както и други средства за водене на война. Правото за водене на война от държавата не се признава. Чл. 9 е приет на 03.11.1946 г. и влиза в сила на 03.05.1947 г. Въвеждайки абсолютен пацифизъм, Япония оставя отбраната си в ръцете на американските окупационни войски. През 1949 г. китайската гражданска война завършва с победа за комунистическата партия, с което Щатите губят Китай като тихоокеански военен съюзник срещу комунизма. Това поражда амбицията на американските окупационни сили да направят от Япония свой нов съюзник. Когато през следващата година започва Корейската война, САЩ изтеглят войските си от Япония, оставяйки я без никаква въоръжена защита, и ги изпращат на фронта в Корея. По нареждане на върховния главнокомандващ на съюзническата (дефакто американска) окупация ген. Дъглас Макартър, в Япония се създава 75-хиляден резервен полицейски корпус, натоварен с опазването на вътрешния ред и отблъскването на евентуално външно нападение. Корпусът е сформиран от ген. Франк Ковалски и оборудван с излишъците от американското военно снаряжение. За да не се нарушава конституцията, на военните неща се дават граждански наименования - танковете например са наричани "специални транспортни средства". Почти незабавно пред Върховния съд на Япония е заведено дело за обявяване на резервния полицейски корпус за противоконституционен, но искът е отхвърлен поради "липса на уместност". През 1952 г. е създадена Агенцията за национална безопасност под прякото командване на министър-председателя, която има за функция да упражнява надзор върху корпуса. Тогавашният премиер Йошида поддържа становището, че корпусът не нарушава конституцията, понеже не притежава истински военен потенциал. Но все пак отбелязва също, че ако трябва да бъде въоръжен на съвременно ниво, дори и само за самоотбрана, ще бъде необходима промяна на конституцията. През 1954 г. агенцията се преименува на Японска агенция за отбрана (днес - Министерство на отбраната), а корпусът става Сили за самоотбрана на Япония. През 1959 г. Върховният съд обявява за конституционосъобразно въоръжаването на Силите за самоотбрана и оттогава те са съвсем прилично и просто отлично въоръжени, по последна мода. Специално японският (военно)морски флот превъзхожда много от флотовете в региона. До 1990 г. Япония е трета в света по военни разходи (след СССР и САЩ), а САЩ непрекъснато настояват страната да увеличи дяла си за защита на Западния Тихи океан. Всъщност Япония е ограничена да харчи до 1% от БВП за отбрана, но това е само привидно, понеже много от военните дейности, за които прави разноски, тя вписва в графата "невоенни". Поради всичко това и очевидната формалност на чл. 9, през 90-те години на ХХ век в японското общество се разпалват дискусии "за" и "против" спорната конституционна норма. Мненията варират от едната до другата крайност - от краен пацифизъм, през поддържане на войски само за самоотбрана, та чак до пълно превъоръжаване, вкл. с ядрени оръжия, възраждане на империята, монархизма, държавния шинтоизъм и агресивния милитаризъм. САЩ използват 11 септември, за да поискат Япония да се включи по-активно в опазването на сигурността, в резултат на което Япония приема Закон за специалните антитерористични мерки (е, как без него!). Този закон разрешава страната да оказва военна подкрепа на САЩ на територии на трети държави (ама разбира се!). После идва вече споменатото участие на японски части в Ирак и множество дела вследствие на същото, заведени от граждани срещу правителството на Япония, които обаче нямат успех. През 2007 г. премиерът Шиндзо Абе, отбелязвайки 60-та годишнина от създаването на конституцията, предлага тя да бъде преразгледана (и особено чл. 9), за да може Япония "да възроди националната си гордост" и "да изиграе велика роля в глобалната сигурност". От 2012 г. насам редица политически партии също настояват за отпадане на ограниченията, съдържащи се в чл. 9. Засега обаче привържениците на тази идея не печелят мнозинство нито в парламента, нито сред народа. Въпреки това, по време на втория си мандат - през юли 2014 г. - Шиндзо Абе, заобикаляйки процедурата за промяна на конституцията, оправомощава Силите за самоотбрана "да защитават други съюзнически държави в случай, че им бъде обявена война". С това Япония си навлича жестоки критики и неодобрение от страна на Южна Корея и Китай, но пък Щатите са изключително доволни. Естествено! - НАТО на изток, Япония на запад - САЩ се обградиха с въоръжени до зъби съюзници, които да ги... пазят (от какво?). И едновременно с това обграждат Русия с въоръжени до зъби врагове. В началото на Първата студена война бързо са съжалили, че са демилитаризирали Япония, поради което постепенно я ремилитаризират, та сега, като разпалиха Втората студена война, да могат да я използват в мръсните си игрички. Пак ги обсеби фикс-идеята да смачкат Русия, за да се докажат като световен полицай, лидер, военен хегемон и управител на природните богатства. Щатите страдат от някаква хронична, периодично обостряща се психоза, но още не съм установила от каква точно. Гадни агресори и империалисти. Този абзац беше лична позиция. Не мога да им я спестя :) Тъй че японските Сили за самоотбрана са си чиста японска армия, и то завидно мощна. Понастоящем съставът й наброява около 300000 души, разпределени в сухопътни, морски и въздушни части. Техен главнокомандващ си остава министър-председателят. Обединеният съвет на началник-щабовете е органът, който осъществява систематизирано командване на всички видове войски на Силите за самоотбрана. Той е създаден през 1954 г. и се оглавява от председател. На 27.03.2007 г. е преструктуриран и преименуван на Обединен щаб на Силите за самоотбрана. Открай време глиганите са нанасяли големи поразии на японските селяни, като изпотъпквали оризовите им ниви и изяждали реколтата, обричайки стопаните на глад. За да опазят оризищата си, две-три седмици преди жътва хората започвали да дават нощни стражи. Самото им присъствие на полето не било достатъчно, затова те викали, пеели, думкали с тъпани и изобщо, вдигали дандания по всякакъв възможен начин, за да държат глиганите далеч от посевите си. Но ако някоя от нивите не се охранявала, тя падала в жертва на дивите животни въпреки наличието на пазачи в съседните ниви. Така, ако едно семейство излезело на дежурство, всички останали също трябвало да излязат, ако не искали глиганите, подплашени от пазачите на охраняваната нива, да се насочат към техните и да ги овършеят. Но еженощните бдения след тежкия труд през деня били извънредно натоварващи и изморителни и често завършвали със заспиване на поста. Затова хората започнали да се обединяват по села в дружинки срещу глигани (англ.: Wild Boar Association, яп.: иношиши кумиаи). Оризищата на цялото село се пазели само от няколко домакинства, които на следващата нощ почивали и други фамилии на свой ред поемали дежурството. Тази колективна физическа нощна охрана се запазила чак до края на ХХ век и се среща - е, да, изключително рядко - дори и в наши дни. Само че модерният нощен пазач обикновено спи в колата си, като предварително е натоварил с пазаческата дейност кучето си, което патрулира отвън. А съвременните селяни предпочитат да се обединяват финансово и с общи средства да издигат електрически огради срещу глигани, да купуват капани или да плащат на ловци да убиват пакостниците. |