Blaubart (Brüder Grimm)




Синята брада
Братя Грим

Преведено във връзка с превода на филма "Изцеление".




Немският оригинал


Blaubart
Brüder Grimm
Моят превод


Синята брада
Братя Грим
Google Притурка - „Embed a PDF from Google Drive“


            Живял някога в гората един човек. Той имал трима сина и щерка хубавица. Веднъж пред дома им спряла пълна със слуги златна каляска, теглена от шест коня. От каляската слязъл един крал и помолил човека да му даде дъщеря си за жена. Зарадвал се бащата, че такова щастие споходило девойката, и мигом се съгласил. А и никакви недостатъци не намирал в кандидата, само дето брадата му била съвсем синя на цвят, та щом я погледнел, тръпки го полазвали. Взел той да увещава дъщеря си, която много се била изплашила и се бояла да се омъжи за краля. Най-накрая склонила, ала страхът не я напускал, затова извикала тримата си братя настрани и им рекла:
            – Мили братя, където и да сте, ако ме чуете да викам, всяка работа оставете и на помощ ми се притечете.
            – Сбогом, скъпа сестро. Чуем ли гласа ти, яхваме конете и начаса ще сме при теб – обещали ѝ братята и я целунали.
            После тя седнала в каляската до Синята брада и отпътувала с него. А в замъка му всичко било разкошно и каквото пожелаела кралицата, това ставало. И тя щяла да бъде много щастлива, стига само да можела да свикне със синята брада на краля. Но всеки път щом я видела, страх я обземал.
            Минало се някое време и кралят рекъл:
            – Трябва да замина на дълго пътуване. Ето ти ключовете от целия замък. Можеш навсякъде да отключваш и всичко да разглеждаш. Само в стаята, за която е това златно ключе, ти забранявам да влизаш. Отключиш ли я, животът ти е погубен.
            Взела тя ключовете, обещала да му се подчини, а когато кралят тръгнал, заотключвала една след друга вратите и видяла безброй богатства и великолепия. „От цял свят са събрани!” – смаяла се тя.
            Останала само забранената стая, ключът за която бил златен. „Може би вътре е затворено най-скъпоценното нещо” – помислила си тогава кралицата. Замъчило я любопитство и ѝ се приискало нищо друго да не била видяла, но да знаела какво има в тази стая. Изпърво възпирала желанието си, но то станало толкова силно, че накрая грабнала ключа и се запътила към стаята. „Кой ще ме види, че я отварям. Само ще надникна вътре” – рекла си тя и отключила. Щом вратата се отворила, река от кръв плиснала насреща ѝ. По стените на стаята висели мъртви жени, а от някои били останали само скелетите.
            Кралицата така се уплашила, че тутакси затръшнала вратата, но от това ключът изскочил и паднал в кръвта. Тя бързо го вдигнала и понечила да го изчисти, обаче усилията ѝ били напразни – изчистела ли кръвта от едната страна, тя се появявала от другата. Цял ден седяла и търкала, какво ли не опитвала, но нищо не помагало – кървавите петна не изчезвали. Вечерта сложила ключа в сламата, та да попият в нея.
            На другия ден Синята брада се върнал и веднага поискал ключовете. Със свито сърце жена му донесла останалите, надявайки се той да не забележи, че златният липсва. Но той ги преброил и попитал:
            – Къде е онзи за тайната стая?
            Погледнал я в лицето, а то – кървавочервено.
            – Горе някъде съм го оставила, утре ще го потърся – отговорила тя.
            – По-добре върви, мила жено, още днес ще ми е нужен.
            – Ах, да ти кажа, изгубих го в сламата и трябва първо да го потърся.
            – Не си го изгубила! – ревнал Синята брада разгневен. – Покрила си го със слама, за да попият в нея петната от кръв, защото си престъпила забраната ми и си била в стаята. Но сега, когато вече и сама не искаш, ти ще влезеш в нея.
            И тя трябвало да донесе ключа, а той целият бил все така окървавен.
            – Приготви се за смъртта. Още днес ще умреш – казал Синята брада, извадил големия си нож и я повел през замъка.
            – Позволи ми да кажа молитва преди смъртта си – промълвила жена му.
            – Добре, отивай. Но побързай. Нямам време да те чакам.
            Тя изтичала нагоре по стълбите и се провикнала през прозореца колкото ѝ глас държи:
            – Братя, мили мои братя, на помощ елате!
            В това време братята ѝ седели в гората и пиели изстудено вино.
            – Струва ми се, че чух гласа на сестра ни – рекъл най-малкият. – Ставайте! Трябва да ѝ се притечем на помощ.
            Тримата скочили на конете и препуснали като вихър. А от страх сестра им се свлякла на колене.
            – Хайде, привършвай по-скоро! – извикал Синята брада и се чуло как точи ножа си на най-долното стъпало.
            Жена му погледнала навън, ала видяла само облак прах в далечината, сякаш някакво стадо приближавало. Тогава отново се провикнала:
            – Братя, мили мои братя! На помощ елате!
            А страхът ѝ все повече растял.
            – Ако скоро не слезеш, сам ще те довлека! – извикал Синята брада. – Ножът ми вече е остър!
            Тя пак погледнала навън и видяла братята си да препускат през полето, сякаш летели като птици в небето. Тогава, отчаяна, за трети път с все сили се провикнала:
            – Братя, мили мои братя! На помощ елате!
            А най-малкият бил вече съвсем близо.
            – Не се тревожи, мила сестро, след миг ще сме при теб! – дочула тя гласа му.
            – Достатъчно те каних, не ми се чака повече! – извикал Синята брада. – Щом ти не идваш, аз ще дойда за теб!
            – Ах! Нека само се помоля и за тримата си скъпи братя.
            Но той не спрял, качил се по стълбите и я повлякъл надолу. Тъкмо я бил сграбчил за косата и се канел да забие ножа в сърцето ѝ, когато братята стигнали замъка, втурнали се през портата и изтръгнали ножа от ръката му. После извадили сабите си и го съсекли. Окачили го в кървавата стая сред другите съпруги, които бил убил, отвели у дома любимата си сестра, а всички богатства на Синята брада станали нейни.


Кремена Василева
03.03.2017
Първа публикация: 11.03.2017 - Facebook