Johann Wolfgang von Goethe Erlkönig Wer reitet so spät durch Nacht und Wind? Es ist der Vater mit seinem Kind; Er hat den Knaben wohl in dem Arm, Er fasst ihn sicher, er hält ihn warm. Mein Sohn, was birgst du so bang dein Gesicht? — Siehst, Vater, du den Erlkönig nicht? Den Erlenkönig mit Kron’ und Schweif? — Mein Sohn, es ist ein Nebelstreif. — „Du liebes Kind, komm, geh mit mir! Gar schöne Spiele spiel’ ich mit dir; Manch’ bunte Blumen sind an dem Strand, Meine Mutter hat manch gülden Gewand.“ — Mein Vater, mein Vater, und hörest du nicht, Was Erlenkönig mir leise verspricht? — Sei ruhig, bleibe ruhig, mein Kind; In dürren Blättern säuselt der Wind. — „Willst, feiner Knabe, du mit mir gehn? Meine Töchter sollen dich warten schön; Meine Töchter führen den nächtlichen Reihn Und wiegen und tanzen und singen dich ein.“ — Mein Vater, mein Vater, und siehst du nicht dort Erlkönigs Töchter am düstern Ort? — Mein Sohn, mein Sohn, ich seh’ es genau: Es scheinen die alten Weiden so grau. — „Ich liebe dich, mich reizt deine schöne Gestalt; Und bist du nicht willig, so brauch’ ich Gewalt.“ — Mein Vater, mein Vater, jetzt faßt er mich an! Erlkönig hat mir ein Leids getan! — Dem Vater grauset’s; er reitet geschwind, Er hält in Armen das ächzende Kind, Erreicht den Hof mit Mühe und Not; In seinen Armen das Kind war tot. | Йохан Волфганг Гьоте Горски цар Превод: Димитър Стоевски Кой в мрака среднощен на коня лети? Бащата с невръстно дете до гърди. Той крепко го стиска и пази от студ, грижливо загръща го в топлия скут. „Какво ти е, синко? Трепериш от страх.“ — „Не виждаш ли горския цар, татко, ах, с опашка, с корона на грозна глава?“ — „Не бой ми се, синко, мъгла е това!“ „Ела с мен, момченце, във моите гори! Там с теб ще играем чудесни игри, цветя ще събираш по речния бряг във свилени дрехи и златен калпак.“ „Не чуваш ли, татко, не чуваш ли ти, що горският цар ми изтихо шепти?“ — „Не ми се страхувай, не, чедо, недей! В листата изсъхнали вятърът вей.“ „Кажи ми, момченце, ще дойдеш ли с мен? Там с моите щерки ще припкаш весден. Те в лунния зрак ще играят навън и теб ще люлеят със песни за сън.“ „Не виждаш ли, татко, не виждаш ли там момите на царя как тичат насам?“ — „Да, виждам ги, чедо, аз виждам — безспир върбите се люшкат във сивата шир.“ „Обичам те, блазни ме твойта снага; не искаш ли, силом те грабвам сега!“ — „Пази ме, о татко! Студени ръце забива без жалост той в мойто сърце.“ Бащата препуска, страхът му расте, на скута му стене примряло дете; пристига във къщи задъхан, сломен, в прегръдките стиснал труп ледностуден. |
Преводи на филми > Käsky >